„Клада“ е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Баба ѝ я намира в интерната за сираци и я взема със себе си. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, . . .
„Небето няма дъно“ е последната книга на Хана Андроникова, която коренно се отличава от предишните ѝ творби. Книгата е до голяма степен автобиографична. Емоционални житейски събития стават импулс за неочаквано пътешествие, по време на което историята и разказвачът претърпяват трансформации. Книгата се превръща в пътуване, а пътешествието в пространството е метафора на пътуването до най-отдалечените кътчета на душата. Границата между . . .
Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич . . .
Загубени в прехода от социалистическо (комунистическо) общество към демокрация от източноевропейски тип, персонажите от румънския роман „Дефект“ опитват да намерят себе си в собствената си страна и извън нея. Техните пътешествия на три континента в търсене на по-добро бъдеще маркират основните емиграционни дестинации и за българите – Германия, Италия, Канада, Австралия. Тези миграции не са безпроблемни за тях, като залог и жертва . . .
Действието на романа „Лед“ се развива в алтернативна действителност: 1924 година, Първата световна война не се е състояла, в Петербург властва Всерусийският император, Кралство Полша е все така замразено под властта на източния деспот и остава в Бел епок. Неотдавна е паднал Тунгуският метеорит, във Варшава, скована от лед, посред лято вилнеят снежни бури, по улиците шестват лютите – неземните . . .
„Легенда за Пендрагон“ е готическо-философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, при което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. Поуис, . . .
В „Савел“ действието се развива четири години след разпъването на Исус, в земите на Юдея. Осененият от прозрение свише Савел става ревностен проповедник на Христовата вяра. Съсредоточеното изложение на романа, насищането с параболистични значения превръщат делничната му битийност и наглед субективните изживявания не в чисто психологически материал, а във формотворчески елемент. А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците . . .
Романът „Кукла от марципан“ (2016) е най-подходящият начин Мухарем Баздул да бъде представен на българската публика, защото е характерен за неговия писателски почерк и същевременно надхвърля рамките на събитията в бивша Югославия, предлагайки история от европейското минало от началото на ХХ век. Авторът е избрал за тема живота на чешката актриса Лида Баарова, до която достига чрез Сюзан Зонтаг, в . . .
Изданието бележи началото на последователен цялостен превод на български език на „Нравствени съчинения“. Започва се със „Забележителни дела и думи“, защото самият Плутарх ги e създал като съществено допълнение към „Успоредни животописи“. Авторът е работил със съзнанието, че словата на изтъкнатите личности са събрани „като примери и зародиши на животоописанията им“. Тъй като дават възможност да се абстрахираме от намесата . . .
Сборникът с разкази „Черният кабинет“ е публикуван за пръв път по времето, когато поетът претърпява душевен прелом и напуска Париж в търсене на уединен и благочестив живот. Всяко едно от писмата, поместени в него, се характеризира със свой собствен стил и препраща към определен аспект на социалната действителност. С тези кратки повече или по-малко фиктивни текстове Жакоб се вписва в . . .
„С голи ръце лисица“ (2012) е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават странници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот.
В романа „Турско огледало“ Виктор Хорват създава огледален образ на християнската история. Авторът е изобразил един пъстър човешки свят, пропит със знанието, натрупано от всички уседнали в пресечната точка на неговия град етноси.
„Майната им на хилядата динара“ е брилянтна антивоенна, горчиво-иронична книга, която изобилства с всички нюанси на хумора, сатирата, гротеската, но и с отлично познаване на балканската психопатология, свързана с ежедневието на живота и смъртта. Сюжетната нишка проследява един ден на хърватско-бошняшкото бойно поле, в село Музаферови къщи, където се случва парадоксалната среща между шестима души от специалните хърватски формирования, дегизирани . . .
„Не съм убиец. Наистина, никой не ме и обвинява в убийство. Всички знаят, че не е станало убийство.“ Така започва романът на Ищван Вьорьош „Кръщение в потоп“ с подзаглавие „Незавършено криминале“, чиято двузначност изостря напрежението. Кръщение, обаче не със светена вода, а в буйните води на потопа, изпратен от самия Бог. Книгата разглежда живота от метафизичен аспект, провеждащото се разследване . . .
„Крайбрежни наноси“ може да бъде определен като приключенски, но и като любовен, дори криминален роман. Действието се развива в Южна Америка и Ирландия. Едно малко момче внезапно изчезва без следа на оживен бразилски пазар. Волният живот на майка му, с която са пътешествали из Южна Америка, приключва неочаквано и неумолимо. Две години по-късно, съкрушена от издирването на изчезналия си син . . .
Веднага след появата си книгата „Ракия“ бе оценена като явление в съвременната чешка литература, получи престижни награди, привлече интереса на читателите и понастоящем се превежда на редица езици. Кратките разкази носят меланхолията на нашето съвремие, авторът, „панелно“ дете, от ранните си години търси самотата и бяга от самотата, но тя неизменно го преследва и намира. В банатската му самота нахлуват . . .
В края на 1902 г. 27-годишният Райнер Мария Рилке получава писмо от един 19-годишен австрийски ученик на име Франц Ксавер Капус, който го моли за преценка на собствените му поетически опити. Рилке не само че не дава мнение за стиховете на младежа, но дори го обезкуражава в стремежите му към публичност и слава. С това обаче кореспонденцията между двамата не . . .
Тази антология, без да е панорамна и независимо че не обхваща цялата съвременна македонска поезия, представя една достатъчно широка и автентична картина на тази поезия, на абсолютно всички нейни поколения с техните ярки представители… Концепцията ми на съставителство бе да акцентирам на най-характерното за тази поезия, да покажа ясно изразения ѝ духовен характер, но в нейното многообразие и многопластовост – . . .
Книгата с избрани стихотворения „Подходящият ден“ на унгарския писател и поет Имре Оравец е представителна извадка от цялото му поетично творчество, като включва и най-новата му стихосбирка „Умиращо дърво“ (2015) и наброява близо 100 стихотворения. Досега на български език от Имре Оравец е публикувана поемата в проза „Септември 1972“ („Ерго“, София, 2013). „…в крайна сметка се осмелих да изпълзя от . . .
Романът „Не чакай слънцето да залезе“ има подзаглавие „политически роман“, но не по-малко основателно би могъл да бъде определен и като философски или психологически. Ева Кантуркова изповядва идеята, че това, което е написано, остава, а ненаписаното все едно никога не е било, онагледявайки отделните глави с афоризмите на Балтасар Грасиан, философа-католик от ХVІІ век, които скоро след публикуването си придобиват . . .
Левенте Кирай е провокативен писател. Въображението му ражда най-невероятни обрати в странните му разкази със странни герои, черен хумор и често зловещи развръзки. Това обаче не са хватки за привличане на по-широк кръг читатели, не са разкази за лековато забавление. Зад написаното се крият дълбоките въпроси на съвременното ни битие, на разколебания смисъл и разклатена вяра, на човешката самота и . . .
Животът е изречение – не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои – унгарци, ту от руснаци. Естер . . .
„Звезден корен“ е първото цялостно представяне на поезията на Анте Поповски в България. Книгата включва най-доброто и характерно за неговата поетика. В първата част на изданието са включени 84 стихотворения най-вече от последната, най-важна за поета книга „Две тишини“. Във втората част са включени откъси от 9 песни от поетическия шедьовър на Анте Поповски – епическата поема „Свята песен“, подбрани . . .
В романа „Синият присмехулник“ Иван Бинар разказва с обич и горчивина за разбити човешки съдби, за ударите на съдбата, които героите му посрещат стоически, с добро чувство за хумор. Не заема позата на съдник, а мъдро и с насмешка прощава човешките слабости и се прекланя пред живота във всичките му прояви, най-красива от които е любовта. Втората световна война не . . .
Вгледани във всекидневното, незабележимото, в детайла, озвучени с полутонове, на границата на съня и будността, разказите на Махмуд ал-Римауи носят печата на Изтока, но се оттласкват от него и говорят на световния език на добрата литература. Тяхната краткост, концентрираност и мъдрост ги доближава до притчите, особено „Двамата господа”, „Незначителен живот”, „Господар и роб”. Дори по-дългият разказ „Завръщането на птицата” въздейства . . .
Написана в необичайната жанрова рамка на далматински уестърн, „Адио, каубой“ е социална драма, в която зад привидната екстравагантност на повествованието се крие стремежът на авторката да разкрие в дълбочина съдбата на обикновените хора от предградията на Сплит. Книгата е разказ за израстването на главната героиня, в чието мислене критичното отношение към родната среда се преплита с топлота и лиризъм, пробудени . . .
– Кой си ти, Дьорд Петри! – Преди всичко поет. Мисля, че всички мои останали функции зависят от същността ми на поет. И е разбираемо, установя ли, че имам продължителни трудности с поезията, душевното ми равновесие се разклаща, аз самият започвам да се разпадам. Впрочем съм още и много други работи – съпруг, гласоподавател, дядо, до известна степен философ, но . . .
Романът „Чужденци“ на Андраш Петьоц, вдъхновен от едноименната творба на Албер Камю, е екзистенциална драма за живота на Анна, осемгодишно момиченце, и неговата майка. Двете са бегълки, които жадуват за дом, топлина и обич, но са принудени от обстоятелствата да се скитат из неназовани краища на евразийския континент. Най-страшният им враг са така наречените варвари. Романът проследява нелеката съдба на . . .
Третата книга на Томаш Хокеш е различна от предишните две: „Малкият бог” (2004, 2008) и „Палячовци” (2009). Докато първите две книги на Хокеш разискват темата за оформянето на личността, „Дестине ООД“ обсъжда именно края на „зрялата възраст” чрез безчовечна, лишена от романтика визия. Лъч светлина привнася любовта, разиграваща се сред кулисите на драматичното съвремие. Сблъсъкът в повествованието носят тъмните сили, . . .
Силард Рубин започва работа по „Младенци“ още през 1960-те години, когато научава за поредицата от хладнокръвни убийства на деца в малък провинциален град. Извършителят е не закоравял криминален престъпник, а красиво двадесетгодишно момиче. Книгата въздейства разтърсващо, не случайно критиката я сравнява с романа на Труман Капоти „Хладнокръвно”. Рубин има амбицията да доведе разследването на убийствата докрай. Струва му се немислимо . . .
Новелата „Старата“ (2012) носи атмосферата на затънтените селца из дълбоката провинция, реална и магична, претворена в характерния за Вояшински минималистичен стил. Там, във фургон край необгледни царевични полета, живее малък човек, който смята себе си за избран. Не умее да чете и пише, не е принуден да полага старания за нищо, защото не търси признание. Все повече се смалява, разговаряйки . . .
Клише ли е любовната история? Сапунена опера? Хилядите й епизоди са глави от романа „Случи се на първи септември“, всеки епизод е датиран според годината, в която се развива действието с четиримата главни герои, началото е 1938 година. Смисълът на тая игра е колкото лековат на пръв поглед, толкова и сериозен. Защото историята на тримата другари и момичето, в което . . .
„Успоредни животописи“ на Плутарх съдържа шест нови, неиздавани на български биографични двойки. В житейските истории на персонажите си авторът вплита и модерните идеи на своето време и собственото си верую за онази важна спойка между личностно и обществено благо, която гарантира здравето на държавата и безсмъртието на държавния мъж. Портретите на неговите герои, изправени пред големи житейски обрати и предизвикателства, . . .
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.