Животът е изречение – не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои – унгарци, ту от руснаци. Естер . . .
„Звезден корен“ е първото цялостно представяне на поезията на Анте Поповски в България. Книгата включва най-доброто и характерно за неговата поетика. В първата част на изданието са включени 84 стихотворения най-вече от последната, най-важна за поета книга „Две тишини“. Във втората част са включени откъси от 9 песни от поетическия шедьовър на Анте Поповски – епическата поема „Свята песен“, подбрани . . .
В романа „Синият присмехулник“ Иван Бинар разказва с обич и горчивина за разбити човешки съдби, за ударите на съдбата, които героите му посрещат стоически, с добро чувство за хумор. Не заема позата на съдник, а мъдро и с насмешка прощава човешките слабости и се прекланя пред живота във всичките му прояви, най-красива от които е любовта. Втората световна война не . . .
Вгледани във всекидневното, незабележимото, в детайла, озвучени с полутонове, на границата на съня и будността, разказите на Махмуд ал-Римауи носят печата на Изтока, но се оттласкват от него и говорят на световния език на добрата литература. Тяхната краткост, концентрираност и мъдрост ги доближава до притчите, особено „Двамата господа”, „Незначителен живот”, „Господар и роб”. Дори по-дългият разказ „Завръщането на птицата” въздейства . . .
Написана в необичайната жанрова рамка на далматински уестърн, „Адио, каубой“ е социална драма, в която зад привидната екстравагантност на повествованието се крие стремежът на авторката да разкрие в дълбочина съдбата на обикновените хора от предградията на Сплит. Книгата е разказ за израстването на главната героиня, в чието мислене критичното отношение към родната среда се преплита с топлота и лиризъм, пробудени . . .
мърт. Погребение. Сватба. Естония. Оживяват славни, изстрадани, героично-чудновати истории от миналото, текат разговори за настоящето и бъдещето.
– Кой си ти, Дьорд Петри! – Преди всичко поет. Мисля, че всички мои останали функции зависят от същността ми на поет. И е разбираемо, установя ли, че имам продължителни трудности с поезията, душевното ми равновесие се разклаща, аз самият започвам да се разпадам. Впрочем съм още и много други работи – съпруг, гласоподавател, дядо, до известна степен философ, но . . .
Романът „Чужденци“ на Андраш Петьоц, вдъхновен от едноименната творба на Албер Камю, е екзистенциална драма за живота на Анна, осемгодишно момиченце, и неговата майка. Двете са бегълки, които жадуват за дом, топлина и обич, но са принудени от обстоятелствата да се скитат из неназовани краища на евразийския континент. Най-страшният им враг са така наречените варвари. Романът проследява нелеката съдба на . . .
Третата книга на Томаш Хокеш е различна от предишните две: „Малкият бог” (2004, 2008) и „Палячовци” (2009). Докато първите две книги на Хокеш разискват темата за оформянето на личността, „Дестине ООД“ обсъжда именно края на „зрялата възраст” чрез безчовечна, лишена от романтика визия. Лъч светлина привнася любовта, разиграваща се сред кулисите на драматичното съвремие. Сблъсъкът в повествованието носят тъмните сили, . . .
Силард Рубин започва работа по „Младенци“ още през 1960-те години, когато научава за поредицата от хладнокръвни убийства на деца в малък провинциален град. Извършителят е не закоравял криминален престъпник, а красиво двадесетгодишно момиче. Книгата въздейства разтърсващо, не случайно критиката я сравнява с романа на Труман Капоти „Хладнокръвно”. Рубин има амбицията да доведе разследването на убийствата докрай. Струва му се немислимо . . .
Новелата „Старата“ (2012) носи атмосферата на затънтените селца из дълбоката провинция, реална и магична, претворена в характерния за Вояшински минималистичен стил. Там, във фургон край необгледни царевични полета, живее малък човек, който смята себе си за избран. Не умее да чете и пише, не е принуден да полага старания за нищо, защото не търси признание. Все повече се смалява, разговаряйки . . .
Клише ли е любовната история? Сапунена опера? Хилядите й епизоди са глави от романа „Случи се на първи септември“, всеки епизод е датиран според годината, в която се развива действието с четиримата главни герои, началото е 1938 година. Смисълът на тая игра е колкото лековат на пръв поглед, толкова и сериозен. Защото историята на тримата другари и момичето, в което . . .
„Успоредни животописи“ на Плутарх съдържа шест нови, неиздавани на български биографични двойки. В житейските истории на персонажите си авторът вплита и модерните идеи на своето време и собственото си верую за онази важна спойка между личностно и обществено благо, която гарантира здравето на държавата и безсмъртието на държавния мъж. Портретите на неговите герои, изправени пред големи житейски обрати и предизвикателства, . . .
Драмата „Горски венец“ (1847) е най-известната Негошева творба. „Горски венец“ съживява суровите времена от началото на XVIII в., кървавото раждане на новата черногорска държавност, и с величествените си характери и колизии напомня за Шекспировите исторически хроники и трагедии. „Горски венец“ е националният епос на черногорците. Едва ли не всяко негово изречение е станало поговорка, всяка дума и израз – крилати. . . .
„Градина във Венеция“ разказва за Белград през 90-те години по време на стачките и студентските вълнения срещу режима на Милошевич. Това е роман за ентропията, разпиляването, за отричането от себе си, от изградените норми за изкуство, морал, любов и приятелство. Сред несъмнените достойнства на книгата е това, че наред с чисто човешката история за трагичната любов присъства и моралната дилема . . .
По заръка на комунистическия вожд Бела Кун касапинът левент Шани заминава за Виена. С куфар злато в ръцете, с любов и страх в сърцето. Каузата му е да спаси Унгарската съветска република. Планът се проваля, но и след изживените в затвора изтънчени мъчения Шани продължава да е непоклатим във вярата си. Очаква го двойнствен живот: буржоазно охолство със съпруга и . . .
Книгата съдържа над дузина прози, както сам ги определя Фердинанди. Това са всъщност парчета от огледалото на неговия живот, чието начало се поставя на Орлово бърдо в Будапеща, столицата на довоенна Унгария. Ученическите му години преминават под тътена на съюзническите бомбардировки и ожесточените престрелки между съветски солдати и германски войници. Следват годините на сталинския комунистически гнет в Унгария, който впоследствие, . . .
Главните герои в „Цирк над града“, жълъдите-кукли Марци и Марчи, опитват да разведрят омърлушения автор, извеждат го на разходка в парка, където се срещат и разговарят с оригинални личности с интересни житейски истории. Оказва се, че всеки мечтае да бъде нещо друго, което да го направи щастлив. По чудо мечтите на всички се сбъдват, но никой не е доволен от . . .
„Как си?“ – пита майката по телефона. „Всичко е наред – отговаря дъщерята. – Само съм бременна и не знам какво да правя.“ Нека читателят сам допише историята. Нека сам достигне до трагизма на сцената, в която майка, баща и син си разменят визитни картички, без да подозират родствената връзка помежду си. Мобилните телефони, общопрактикуваната любов без обич, предпочитанията към . . .
„Поезията на Влада Урошевич е експлозия на въображението, което ни отвежда в непознати, измислени или отдавна забравени, фантастични светове… Отвежда ни в загадъчното митологично време, в измерения, населени с чудеса и вълшебства, където дори и мракът е озарен от тайнствена, приказна светлина. Една изключително свежа и модерна поезия, въздействаща с това, че винаги изненадва… Поезия на мъдрец, който вижда невидимото . . .
Да се опише този роман може с една дума: ХУМОР! Във всичките му разновидности – от леката ирония до жлъчния сарказъм. Еротични сцени, будещи смях, се редуват с псевдополитически ситуации и тогава усмивката отстъпва място на сатирата. Авторът отправя лека закачка и към полицията на фона на повратните обществени събития след смяната на режима. Не бива пощадена и жълтата преса. . . .
Действието на „Юношите от пещерата“ се развива в планинските райони на департамента Ардеш. Адел е шофьорка на училищно микробусче – тайната й се разгъва пред читателя посредством множество ретроспекции, минало и настояще непрекъснато се преплитат. Със силното си присъствие в романа природата се превръща в своеобразен персонаж, концентриращ усещанията на шофьорката и учениците. Ще успеят ли те да проникнат в . . .
През 1990 г. Даниеле дел Джудиче предприема дълга антарктическа експедиция. Разказвайки собствените си преживявания, той си припомня и бележките на други полярни пътешественици като Скот, Амундсен, Дьо Гомери, много от които изчезват или никога не стават известни. Претърпяват корабокрушения, засядат за месеци сред ледовете или са подложени на други изпитания. Отчаянието им има почти физически измерения, блуждае между куража и . . .
Съдържа творбите „Алкестида“, „Медея“, „Андромаха“, „Ион“, „Вакханки“, „Ифигения в Авлида“.
Дьоре използва словото като заклинание. Сякаш не разказва истории, а прави вълшебства. С тях иска да омагьоса съдбата и да я обърне в добрата посока.
Йовица Ачин разширява границите на европейските разказвачески традиции, а в неговото постмодернистично виждане автор и читател често си разменят местата.
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това . . .
Първият сборник с разкази на Кристина Тот „Баркод“ включва петнадесет истории, повечето от които се случват в Унгария, а две – в чужбина.
Есе, етюд или роман, Против Сент Бьов е първообразът на По следите на изгубеното време, обединяващ фикционални и критически фрагменти.
Разказите на Дюкерс, коварни, хладнокръвни и забавни, понякога еротични, отразяват не само географските спирки в нейната биография, но и опита на цяло поколение
В книгата “Развалината. История на комунизЪма” Ендре Кукорели говори за общата историческа съдба на Източна Европа и за живота си.
Това е книгата, която най-добре и най-бързо ще ви преведе през Босна. Ще ви отрезви от всякакви заблуди, но и ще ви опияни със силата на поколението.
Книгата с избрана лирика в поредица „Събеседници“ е луксозно двуезично издание, съдържащо представителен подбор от над 200 стихотворения на големия руски поет.
Липсата на комуникация, вината, страхът от обвързване и отхвърляне – това е лабиринтът, в който се лутат героите на четирите новели в „Добрите намерения“.
Роман, пропит от обич. И всеотдайност. Между членовете на едно широко разклонено човешко семейство, между членовете на вълча глутница. Изящно поднесена еротика.
Написах „Адамова ябълка“ лесно, като на шега. Сякаш бях поел въздух с пълни гърди, и когато изплувах на повърхността – вече всичко беше готово.
Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата – сама жена. В главата на жената – целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук.
Пожъналият голям успех в Унгария роман на Ева Банки спада към онази вълна в световната литература, чийто най-известен представител е Умберто Еко. „Златно везмо“ е мистична детективска история, разиграваща се в Средновековието.
Роман-лабиринт, който те тласва по наклонения улей на спиралата, устремява те с шеметна бързина и те оставя без дъх, докато не цопнеш в безвремието на приказния водовъртеж: QUAE MAGORUM IUNGES NOMINANTUR… Дали е истина, мит или измислица, ще каже читателят! „Пътуване на юг“ е роман-калейдоскоп, построен като разказ в разказа. В основната сюжетна линия – разследване на две неразкрити убийства, . . .
„Съдба и коментари“ (1993) е най-награждаваният роман в историята на сръбската литература и несъмнено един от най-важните на ХХ век, белязал своето време. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия . . .
„Светият демон“ (2004 г.) е първата прозаична творба на 26-годишния словашки поет Петер Били. Въпреки това се издига до едно от най-успешните заглавия в съвременната словашка и европейска проза. Важно място в романа заема еротичното начало, без излишно да се натрапва. Захвърлилият монашеското расо Педро е пасивен, играе ролята на девственик. Не търси жени, те го намират. Не ги избира, . . .
Тъмни улици, потискаща атмосфера, гротескни лица, омраза, кръв, поругана чистота… Това е белетристиката на Тар. Стилът на писане е жив, многопластов, ярък, вае персонажите си само с няколко пестеливи, изразителни щриха: циганчето Чавка, покрусено от любовна мъка, литва подир любимата птица от покрива на общежитието, момченцето-фантазьор Лаца се колебае между изтерзаната от семейни кавги майка и баща си любовчията, майор . . .
Романът „Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила“ започва и завършва с думата Нищо, повторена четири пъти!
„Цигулките от улица „Нерудова“ разказва за превратностите в живота на няколко младежи, които в преследване на житейските си амбиции се сблъскват с общовалидните проблеми на приятелството, любовта, дълга.
В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи . . .
Аз писах тези стихове по различно време, усещайки различните повеи, с които беше богато или бедно датиращото ги десетилетие и половина.
Петер Зилахи, пътешественик, авантюрист, инициатор на много представления и провокации, много прилича на Жан Артюр Рембо по време на Парижката комуна. Въпреки че нямам представа за външността на Жан Артюр, нещо ми подсказва, че е изглеждал като Петер Зилахи.
С непокорността и страстта на вглъбяването „Историята на жена ми“ обръща гръб не само на научните и политическите истерии, а и на целия непристоен свят.
Поетичен калейдоскоп на живите и мъртвите, една стихотворна равносметка за това, което сме, и за другото, което ще станем.
Балаж Дьоре вае спомен за бащата с безмилостна прецизност и сдържана емоционалност, без да звучи дидактично или натрапчиво сантиментално.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
