Тонът на Мансиля лесно може да бъде разпознат: той е разговорен, разчупен; понякога непочтителен; случва се да прибегне до някоя повече или по-малко лична подробност; парадира с ерудицията, като никога не липсва чувство за хумор, както не липсват надменност и ексцентричност.
Лусио Викторио Мансиля (1831 – 1913) може да се нарече Баща на съвременната аржентинска литература. Приживе е известен като най-словоохотливия човек в Аржентина и, подобно на Монтен, оставя в книгите си яркия отпечатък на своето време, като използва ироничен и жив език и свободни асоциации. Мансиля започва писателската си кариера съвсем млад и литературната му култура е допълнена от усет . . .
Определян за теософски роман с езотерични размисли, романът „Ангелът от мрака“ разказва за една съдбовно невъзможна любов, вдъхновена от тази на петдесет и две годишния автор към много по-млада от него девойка.
„Дон Сегундо Сомбра“ е произведението, на което авторът дължи славата си. Романът е представител на плодородната в аржентинската традиция литература за гаучото.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
