Clair de lune (2022)
Може ли да има нещо общо между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“?
Може ли да има нещо общо между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“?
Жюстин Томс е родена през 1971 година в София.
„Мопсът на Вазов” събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години.
Качествена проза, увлекателно разказани истории, забавни моменти, луди герои и свежи приключения – всичкото това написано от сърце и душа с безапелационно писателско майсторство.
Сибин Майналовски е роден в Стара Загора в годината, когато Стивън Кинг изгрява с романа си „Кери“. Дебютът му в сп. „Върколак“ – разказът „Недовършено летене“ – е в годината, когато е основан Google. Носител е на наградите „Българска книга на годината“ и „Български автор на годината“ от Националния клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“, както и на безброй други . . .
Когато спонтанно съставих съдържанието на тази книга, осъзнах с изненада, че в него без предварителен замисъл съм заложил идеята за връзката на българската проза със света. Чрез авторите, всички без един живели по света.
Намерението на Маркова е с всеки разказ от тази серия да изследва отделен аспект на телесното по линията на неговите сблъсъци с бюрокрация, език, закони, санитарни, диетични и информационни правила, норми и табута.
Сборникът от исторически есета предлага на просветената публика кратки разрези на отделни аспекти от българското минало.
Пенчо Д. Пенчев е професор по икономика и доктор на историческите науки. Преподава в Университета за национално и световно стопанство.
Романът на Дияна Боева „Невинни“ е продължение на „Писма за оригами“ и ни пренася в една по-нова епоха – 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена.
Възползвайте се от 44% отстъпка. Българска и преводна литература. Поезия и проза. От 22 юли до края на август в Книжарница „Ерго“.
Сборникът съдържа литературна критика (рецензии и отзиви) за около 20 издадени досега поетически и прозаически (в това число две преводни – на полски и на италиански език) книги на Лъчезар Селяшки. Рецензиите са придружени от факсимилета на първата корица на съответната книга. Във втората част на книгата следват осем интервюта с автора, публикувани преди това в периодичния печат и в . . .
Лъчезар Селяшки е роден на 26.09.1949 г. в с. Сатовча, Гоцеделчевско. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, както и курсове по полски език. През 2011 г. е удостоен с отличието „Неофит Рилски“, присъдено от МОМН. Поет, есеист, прозаик, преводач от полски език. Досега са издадени 18 негови поетически книги, между които „Самотни думи“ (1991), „Другият глас“ (1998), . . .
2041-ва. България е световна икономическа сила, обществото ѝ е богато и мирно. Няма престъпления и насилие, затворите са празни.
Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. . . .
През 1555 г. френският лекар и астролог Мишел дьо Нострадам издава своите четиристишия „Предсказания“. Близо пет века по-късно Нели Лишковска се осмелява да създаде поетична мистификация с нови видения от бъдещето под формата на тристишия и със заглавие „Предсказания 2020“. „Предсказания“-та на Нели Лишковска пленяват с календарно разписана енигматичност. Под прикритието на обективното време във всяко гнездо с определена дата . . .
Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е . . .
Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите . . .
Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото . . .
Владимир Кабрански е роден през 1965 г. в Самоков, където живее и сега. Завършва „Електрохимия и защита от корозия“ във ВХТИ – София. Работи вече 27 години в българската промишленост, за която често се твърди, че не съществува. Първите му опити в писането са от 2009 г. Тогава създава личния си блог със заглавие „Нямам идея“ – тетрадка за упражнения. . . .
„Църква за сънища“ е дебютна за Боян Крачолов. Въпреки това обаче тя представлява зрял и завършен текст, който разкрива оригиналния прозаически талант на своя автор. В тези трудноопределими в жанрово отношение фрагменти Боян Крачолов умело балансира между сюжетността и есеизма, демонстрира способност да изгражда поанта, съчетава иронията и автоиронията със задълбочено послание. Ани Бурова Емоционални, романтични, мечтателни, момчешки, на ръба . . .
„Мъртвата пеперуда“ на Майя Динева е поетичен роман. Да, това твърдение е странно, след като в генезиса на неговата канава стои едно необмислено, жестоко убийство. И въпреки това „Мъртвата пеперуда“ е поетичен роман. Поетичен заради вярата на героите му, които независимо от препятствията и спънките, които им препречва животът, продължават напред, без да се оплакват, вярвайки в Божието възмездие и . . .
Първите ми впечатления от сборника „Някога бяхме богове“ бяха, че разказите са сдържани, непретенциозни и интригуващи по неочакван, някак позабравен начин. Когато стигнах до третия или четвъртия разказ, изпитах едновременно облекчение и задоволство: нямаше я предвзетостта на постмодернизма, но я нямаше и овехтялата естетика на осемдесетте. В разказите на Мартин Петков се долавя леко старомоден привкус – но това, в . . .
Дияна Иванова Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза.
Романът „Боинг-747“ разказва за 14-те години емиграция на главния герой в Канада. Разказът е безподобно правдив – с толкова хумор и горчилка едновременно, че от време на време, докато четеш, започваш буквално да цвилиш от смях; и почти веднага, само един параграф по-долу, да търсиш дяволската песъчинка в окото си. Мозаечната структура на повествованието служи като много здрава арматура за . . .
Приемствеността при фамилните имена понякога се къса при най-глупави обстоятелства. Аз, баща ми и децата ми сме Цакови. Но когато бях на 15, той ми каза, че истинската ни фамилия с него би трябвало да е друга – когато се родил той, по някаква временна прищявка на властта фамилното име на децата се образувало от малкото име на дядото и . . .
Петър Тушков (р. 1977, София) е писател и преводач на художествена литература. Един от основателите и редактор в сп. „Сборище на трубадури“.
Отдел „И“ е истинска рядкост в съвременната българска литература: роман в жанра алтернативна история, който не избира лесни пътища.
Кривата на една съдба, свързваща разкази за драматична неудовлетвореност и жажда за себеналагане като индивидуалност и творчески натюрел в едно лишено от критически усет и социални рефлексии общество. Двама души, съшити с белите конци на съпружеството, които „годините на прехода“ обричат един на друг в неизбежен антагонизъм. Новият роман на Цвета Делчева е за онези наситени, макар и краткотрайни или . . .
Цвета Делчева е юрист по образование и автор на шест поетични книги.
Николай Фенерски (1974) пише проза и публицистика. Публикува в интернет медии. През 2019 г. излиза неговата седма книга, романът „На пост“. Предхожда го сборникът с разкази „На стоп“ (2018). Първата му книга „Апокалипсисът е дело лично“ излиза през 2009, печели няколко литературни награди, включително и наградата „Рашко Сугарев“ за един от разказите. „1994“ е с номинация за най-добър роман на . . .
Стихосбирката на Камен Костов „Живея другаде“ е наистина книга, която поетът е писал като книгата на живота си.
Като дете гласът ми секваше от вълнение и страх пред телефонната слушалка, направо изчезваше и от стегнатото като в менгеме гърло не излизаше нито звук. Половин век по-късно същият този глас, ясен и отчетлив, звучеше през микрофон и телефонна слушалка в България и в Европа – обикновено от време на време, но пък всеки божи ден през една размирна като . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.