Завръщане в Александрия (2025)
Поезията в книгата на Росен Кукушев е ярка, чувствена, ерудирана, движи се свободно между времена и пространства.
Маслен нос (2025)
В тази „морска книга“ всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се.
Опримчено небе (2025)
Книгата съдържа 10 цикъла, които до голяма степен отразяват творческия път на автора, като се започва още от юношеските му творби.
Пойни птици (2024)
Жак Превер обясни как се рисува портрет на птица, а Владислав Христов е научил това много добре. Книгата му е доказателство, че пътят на птиците може да донесе красота и знание, утеха и надежда, но най-вече урок по спокойствие и мир.
Светлопис (2023)
Съставител Роман Кисьов, рецензенти Калин Донков, доц. д-р Иван Христов.
Чуден свят (2023)
Голяма част от стихотворенията в „Чуден свят“ са препратки, посвещения, „разговори“ със съвременни български и европейски поети, които Миндова е превеждала.
Белите дървета на моите сънища (2022)
Стихотворенията спират вниманието ни върху човешката тревожност, върху бягството от една действителност към друга, върху ранимостта на човешката душа. Чуваме поетичен глас, който се вслушва в паметта и показва как може да се придава неочаквано друг живот на важните моменти – онези, които ни променят.
Като днес, като винаги (2022)
Поезия, изградена от естествени материали. Отглеждане на смисъл без изкуствено наторяване. Запазване на чувството без консерванти. Ефирен полъх на думи над минало и настояще. Вселена за завръщане.
Калейдоскоп (2022)
„Калейдоскоп“ е заглавието на дебютната поетична книга на Велина Баева, в която ще откриете 35 късометражни истории, всяка от които илюстрирана в характерния стил на Борислава Караджова (@borislavamadeit).
Приготвяне на багажа за път (2021)
Ще напиша кратко стихотворение, / колкото един живот. / Рими за грешки / и смешни прозрения, / събрани / в хартиен вързоп.
Насън и наяве (2021)
Книгата „Насън и наяве“ съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен.
Бели петна (2021)
Книгата съдържа 50 авторски рисунки с туш и източна четка (суми-е), поезия и кратка проза.
Венелина Николаева Петкова е родена през 1979 г. в гр. Варна. Живее в София. От 2014 е член на Българския хайку съюз.
Пътеводна сълза (2021)
В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието – любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека.
Две нови книги в издателство „Ерго“ – март 2021
През месец март 2021 г. издателство „Ерго“ представя на вашето внимание две нови заглавия!
Ние – същите (2021)
„Ние – същите“ е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова/Свилина.
Божествени частици (2020)
Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми „Да“ на читател.
Станислава Станоева е родена в Пловдив. Има множество публикации в литературни издания, както и награди от национални и международни литературни конкурси.
Паралелни вселени (2020)
Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката „Паралелни вселени“.
Мая Иванова е родена в София, където завършва медицина. Пише поезия и проза. Понастоящем работи като лекар – психиатър в Испания.
Нова българска лира: „Увлечения“ на Велизар Николов
В първите есенни дни в поредицата ни „Нова българска лира“ излиза поетичната книга „Увлечения“ на Велизар Николов.
Увлечения (2020)
Велизар Николов знаеше, че е голям – и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето.
Велизар Николов (1949–2018) казва, че номерът му е да изважда думи от ръкава си – така се препитава. „Увлечения“ е последната книга на този оригинален поет.
Людмила Миндова е поет, писател, балканист, преводач на художествена литература.
Крайбрежен триптих (2019)
Милка Стоянова е от поетите, които не афишират себе си често, не дирят да публикуват навсякъде, където е възможно, да участват във всеки конкурс, наумил си да закрепи през изкуството собствен авторитет. Не, тя е прибран поет – може би каквито трябва да бъдат истинските поети, – поет, който тихо, но с постоянство гради своите стихове, своето поетическо битие. „Крайбрежен . . .
Предсказания 2020 (2019)
През 1555 г. френският лекар и астролог Мишел дьо Нострадам издава своите четиристишия „Предсказания“. Близо пет века по-късно Нели Лишковска се осмелява да създаде поетична мистификация с нови видения от бъдещето под формата на тристишия и със заглавие „Предсказания 2020“. „Предсказания“-та на Нели Лишковска пленяват с календарно разписана енигматичност. Под прикритието на обективното време във всяко гнездо с определена дата . . .
Отворени възможности (2019)
Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите . . .
Комореби (2019)
Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът! Митко Новков „Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя . . .
Бог в очакване на дилъра (2018)
„Бог в очакване на дилъра“ на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за . . .
Бистра Величкова (р. 1986, София) е журналист и писател. Дебютният ѝ сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна“ получава първа награда на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (Хасково, 2015). Втората ѝ книга, стихосбирката „Бог в очакване на дилъра“, е номинирана за наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“ (2018). Доктор e по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и . . .
След опиянението (2017)
Росен Кукушев е вече познато име на ценителите на добрата поезия. Той се отличава със собствен глас – нещо рядко срещано сред днешните млади поети. При това той не е от поетите, които със сложни метафори, дълбокомислени философствания или небрежна естрадност се опитват да се харесат на публиката. Стихотворенията му са комбинация от емоционалност и разсъдъчност, от приземеност и виталност. . . .
Росен Кукушев е роден на 16 февруари 1983 г. Завършва „Международни отношения“ и „Арабско общество и култура“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистърска програма в Токио, Япония.
Палимпсест (2017)
Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност „палимпсест“ назовава сегашността ни. Не само защото под всички нови и по-нови творби от всякакви жанрове прозират оригиналите на Слово(Свето)сътворението, но и защото ние, хората . . .
Отвъдно време (2017)
Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело.
Прощапулник в поредицата „Нова българска лира“
Прощапулник в поредицата „Нова българска лира“ през 2017 година е книгата с непубликувани последни стихотворения на Здравко Кисьов, под съставителството и художественото оформление на Роман Кисьов. Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело. Беше търсач в поезията, много от находките му в нея днес биха предизвикали екстаз и суматоха. Куражът му да се отдръпне от . . .
Мистичната роза (2016)
Магиката на словото Роман Кисьов разпознава не само в литературните първоизвори на човешката цивилизация, но и у сродни му по дух наши и чужди поети, на които посвещава отделни творби или чиито стихове, привлечени като мото, нерядко се превръщат в стъпала към нови визии, към себепознание и поетическо усъвършенстване. По този начин „Мистичната роза” би могла да се възприеме и . . .
Обратно броене (2016)
В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и по странен начин прави читателя спокоен от тази свобода, въпреки тревожността на времето. Силвия Чолева Поезията не е . . .
Зрея в мълчанието (2016)
Малко е да се каже, че стиховете на Иванка Павлова се четат на един дъх. Свежестта и зрелостта на произведенията, изстраданите пориви, дълбоката изповедност, търсенето на хармония с природата и най-вече култът към красотата са може би най-притегателното нещо в тази поезия. Анита Коларова Иванка Павлова носи поезията дълбоко в душата си. Ранима, одухотворена, самовзискателна, тя намира пристан в изкуството, . . .
Увеличение четиридесет (2015)
„Увеличение четиридесет“ е книга-проект, изследване и разследване в дълбочината на нещата. Фотоувеличението, заявено като оптически инструмент на поезията, прониква през епидермисния слой на действителността, открива скрити родства, плаващи смисли, асоциативни пластове на знание. Дали в прецизната инвентаризация на чудото в ежедневните предмети, в описанието на духовната архитектура на един водопад или в интимната картография на един град, текстът търси, напипва . . .
Фи (2013)
Големият талант на Владислав Христов се състои във възможостта му да търси и намира нови гледни точки към познатото, всекидневното, а от друга страна, да отваря пролуки към космичното битие на човека. Именно полагането на човека в границите на предметния свят и издърпването му извън него в рамките на едно стихотворение, при това пестеливо, ударно, но и деликатно, е специфичното . . .
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф.
В процепа на хоризонта (2011)
Палми Ранчев осъществява едно изключително сугестивно упражнение по достоверност. Нещата са точно такива, каквито и са – без украсата на сладката спекула.
Незримите прегради (2011)
За Маргарит Жеков красотата е проблем, изпитание, повод за преоткриване на собствената душевност. Детската нежност и огорчението, просветлената болка и смирението, самоотричането и предаността към духовното са отличителните черти на неговия рано помъдрял лирически свят.
Живея другаде (2011)
Стихосбирката на Камен Костов „Живея другаде“ е наистина книга, която поетът е писал като книгата на живота си.
Камен Костов завършва драматична, кино- и телевизионна режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Автор е на програмата „Език Театър”, учредител и председател на Сдружение „Гаврош+”.
Песен за бащите на прехода (2010)
Една умна, решителна и същевременно екзотична книга, съдържаща обемни, релефни и цветисти поетични текстове, които настояват да внимаваш.
Полезни връзки
