Как един войник, фотограф, духовен ученик, поет преживява собствената си индивидуалност в един дистопичен и неантропоцентричен свят, където едни и същи капани дебнат заека, лисицата, човека? Свят, в който войната, човешкият провал, жестокостта, състраданието, надеждата не се поддават на (фото)обективиране. Свят, в който вече сме били човеци и най-сетне можем да бъдем нещо друго. И това е повече от очевидно. . . .
Стихознаменията в тази книга повдигат булото на привидно логичното и рационалното, за да открият картината на неподозиран сблъсък между сили, реалности и светове…
През 1983 г. Веселин Делчев, предявил публикациите си, престава да бъде студент по математика и се прехвърля в специалността „Българска филология“ на ПУ „Паисий Хилендарски“.
Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми „Да“ на читател.
Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после . . .
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.