Вътрешните дворове (2023)
Не съм спам. Или може би съм. Пиша ти, защото аз имам нужда да ти напиша някакви неща. Нямам представа дали ти искаш да ги прочетеш.
Замръзването (2023)
Романът „Замръзването“ ни връща към Жан-Виденовата зима от 1996-1997 година.
Марсов венец. Децата на Уран (2023)
„Марсов венец“ и „Децата на Уран“ съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 г., а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така нар. промени, настъпили у нас след 1989 г. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в . . .
Цяло тяло (2022)
Всеки от нас е и този, който би могъл да бъде.
Clair de lune (2022)
Може ли да има нещо общо между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“?
Черните обувки (2021)
Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят.
Сибин Майналовски е роден в Стара Загора в годината, когато Стивън Кинг изгрява с романа си „Кери“. Дебютът му в сп. „Върколак“ – разказът „Недовършено летене“ – е в годината, когато е основан Google. Носител е на наградите „Българска книга на годината“ и „Български автор на годината“ от Националния клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“, както и на безброй други . . .
Игри на реалност (2021)
Една неполитизирана и магическа книга за комунизма и посткомунизма през погледа на главната героиня, минаваща през житейските етапи на дете и тийнейджърка.
Ирина Папазова е родена в София през 1973 г. Учи философия първо в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, после в Нантския университет във Франция.
Спи с мен (2021)
Ясена Юрукова е млада жена със скучен живот – творчески блокаж, еднообразна преподавателска кариера… Освен това спи с предишните си гаджета, към които не изпитва никакви чувства. Тя иска нещо ново и вълнуващо, но съдбата я изненадва, като ѝ поднася старите ѝ любови. Явор и Янчо са толкова различни, но и толкова подобни, зарязали я съответно преди единайсет и седем . . .
Писма за оригами (2016)
„Писма за оригами“ не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева. Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях – невероятно трудна задача за писателя. Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. . . .
Полезни връзки
