ЕРГО » Книги

Ноември (2024)

Какъв ли щеше да бъде животът ни, ако събитията през ноември 1989 г. се бяха развили по съвсем различен начин? Каква щеше да е съдбата ни, ако бяхме останали зад Желязната завеса, отделяща ни от света и един от друг?

,

Алена Морнщайнова (р. 1963, Валашке Мезиржичи) е чешка писателка и преводачка.

Обувките на Масарик. Щастливата епоха (2021)

Семиотичните есета в „Щастливата епоха. Символи, емблеми и митове 1948–1989“ подлагат на задълбочен демитологизиращ анализ редица аспекти от културата на социалистическа Чехословакия.

,

Владимир Мацура (р. Острава, 1945–1999) е писател, литературен теоретик и историк, директор на Института за чешка литература в периода 1993–1999 г. Щастливо съчетавайки задълбочеността на учения с дръзкото въображение и финия усет към мистифициращите игри на свободния творец, той е автор на новаторски научни изследвания за ключови явления и процеси в чешката литература и култура от XIX–XX в., но също . . .

Щайнер или Какво правихме (2021)

Все повече си мисля, че успях да премина през много от трудностите в живота, защото в тези прекрасни мигове, когато мама танцуваше с мен из стаята, тя успя да омагьоса завинаги в мен голямо спокойствие и вяра в това, че на света има много щастие.

,

Мартин Фарнер (1964, Яблонец на Ниса) следва драматургия в Театралния факултет на Академията по изящни изкуства в Прага. С Петър Улрих написват пиесата „Легенда“ за Градския театър в Бърно. На 30-годишна възраст със съпругата си Хелена отиват да живеят в отдалечената ферма Пустина, недалеч от Литомишъл, след това в Осиков, в планината Йесеники. Раждат се децата им Адам, Рихард и . . .

Събуждане в Шибуя (2020)

Когато седемнайсетгодишната Яна се озовава в бленуваното Токио, ѝ се иска да остане тук завинаги. Бързо се убеждава какви необозрими последици може да има желанието ѝ. Оказва се затворена в магичния кръг на оживения квартал на удоволствията Шибуя.

,

Анна Цима е родена през 1991 г. в Прага. Завършила е японистика във Философския факултет на Карловия университет. Понастоящем живее в Япония, където изучава следвоенната японска литература. Освен с писане се занимава и с рисуване и музика. Романът „Събуждане в Шибуя“ е писателският ѝ дебют, с който през 2019 г. спечелва най-престижната чешка литературна награда „Магнезия литера“ за откритие на . . .

Теория на чудатостите (2020)

„Теория на чудатостите“ описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г.

,

Павла Хоракова е чешка писателка, преводачка от английски и сръбски език, публицистка и редакторка в Чешкото радио. През 2018 г. издава първия си роман за възрастни „Теория на чудатостите“, който през 2019 г. печели в Чехия наградата „Магнезия Литера“ за проза.

Врач (2018)

Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „Врач“, включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в . . .

,

Мартин Ришави (1967, Прага) завършва биология в Природонаучния факултет на Карловия университет и сценаристика и драматургия в Академията за филмово изкуство в Прага (FAMU). От 2009 до 2016 г. е ръководител на катедра „Сценаристика и драматургия“ във FAMU, а в момента работи в нея като асистент. Автор е на редица документални филми, свързани със Сибир („Афонка повече не иска да . . .

Небето няма дъно (2017)

„Небето няма дъно“ е последната книга на Хана Андроникова, която коренно се отличава от предишните ѝ творби. Книгата е до голяма степен автобиографична. Емоционални житейски събития стават импулс за неочаквано пътешествие, по време на което историята и разказвачът претърпяват трансформации. Книгата се превръща в пътуване, а пътешествието в пространството е метафора на пътуването до най-отдалечените кътчета на душата. Границата между . . .

,

Хана Андроникова (1967-2011, Злин, Чехия) следва английска и чешка филология във Философския факултет на Карловия университет в Прага. След завършването на образованието си работи няколко години в чешки и чужди фирми като мениджър личен състав. През 1999 г. напуска бизнеса и започва да се занимава с литература. Дебютът ѝ „Звуците на слънчевия часовник“ (2001) печели наградата на литературния клуб (2001) . . .

Ракия (2016)

Веднага след появата си книгата „Ракия“ бе оценена като явление в съвременната чешка литература, получи престижни награди, привлече интереса на читателите и понастоящем се превежда на редица езици. Кратките разкази носят меланхолията на нашето съвремие, авторът, „панелно“ дете, от ранните си години търси самотата и бяга от самотата, но тя неизменно го преследва и намира. В банатската му самота нахлуват . . .

,

Не чакай слънцето да залезе (2016)

Романът „Не чакай слънцето да залезе“ има подзаглавие „политически роман“, но не по-малко основателно би могъл да бъде определен и като философски или психологически. Ева Кантуркова изповядва идеята, че това, което е написано, остава, а ненаписаното все едно никога не е било, онагледявайки отделните глави с афоризмите на Балтасар Грасиан, философа-католик от ХVІІ век, които скоро след публикуването си придобиват . . .

,

Иван Бинар (р. 1942, Босковице) е чешки прозаик, журналист, преводач, активен участник в политическия, обществения и културния живот. През 1977 г. е принуден по политически причини да напусне страната със семейството си, живее и работи във Виена, където в продължение на пет години е редактор в радио „Свободна Европа“. След събитията през 1989 г. се връща в Прага, от 2002 . . .

Пътуване на юг (2011)

Роман-лабиринт, който те тласва по наклонения улей на спиралата, устремява те с шеметна бързина и те оставя без дъх, докато не цопнеш в безвремието на приказния водовъртеж: QUAE MAGORUM IUNGES NOMINANTUR… Дали е истина, мит или измислица, ще каже читателят! „Пътуване на юг“ е роман-калейдоскоп, построен като разказ в разказа. В основната сюжетна линия – разследване на две неразкрити убийства, . . .

,

Михал Айваз (Прага, 1949) е чешки поет, белетрист, есеист, философ и преводач. Завършва Философския факултет на Карловия университет. Книгите му са преведени на повече от десет езика. Носител на национални и международни отличия. Прозаичните творби на Айваз изобилстват с мистични и фантазийни сцени, с елементи на магическия реализъм и на жанра urban fantasy. Връзката между човека и града е широко . . .

Даниела Фишерова (1948, Прага) е авторка на театрални и радиопиеси, филмови сценарии, книги за деца, сборници разкази и есета.

Хепиенд (2008)

Хепиендът е най-отявлената форма за манипулиране на действителността, която изкуството си позволява. Никъде другаде актуалният за дадена епоха вкус – бил той емоционален или морален – не е толкова точно фокусиран. Чрез хепиенда епохата сочи сама на себе си как нещата би трябвало да изглеждат. Тя знае, че в действителност това е невъзможно, знае, че хепиендът е фикция. В широкия . . .

,
Издателство Ерго

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close