Само за мъже (2024)
Книгата по духовит начин описва типичните недоразумения в отношенията между мъжа и жената, породени от различията между тях.
Ефектът на езерото (2023)
Гаспаров никога не губи възторга от пътя, дори когато се среща с Американската реалност на Мечтата, и това го прави достоверен свидетел за живота на цяло поколение емигранти, които говорят на България.
Пътеводител на историческия стопаджия (2023)
„Пътеводител на историческия стопаджия“ е продължение и допълнение на сборника с есета „Минало несвършено. Пропуснати уроци от българската история“.
Сизиф дали е бил щастлив? (2022)
Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни „Фрагменти“ Далчев казва, че „есето е смесица от поезия и философия“.
Токата в до мажор (2021)
Книгата с избрано „Токата в до мажор“ представя Антони Либера като автор на кратки литературни форми – новели, разкази, есета.
Презирам графоманите (2021)
Когато спонтанно съставих съдържанието на тази книга, осъзнах с изненада, че в него без предварителен замисъл съм заложил идеята за връзката на българската проза със света. Чрез авторите, всички без един живели по света.
Обувките на Масарик. Щастливата епоха (2021)
Семиотичните есета в „Щастливата епоха. Символи, емблеми и митове 1948–1989“ подлагат на задълбочен демитологизиращ анализ редица аспекти от културата на социалистическа Чехословакия.
Владимир Мацура (р. Острава, 1945–1999) е писател, литературен теоретик и историк, директор на Института за чешка литература в периода 1993–1999 г. Щастливо съчетавайки задълбочеността на учения с дръзкото въображение и финия усет към мистифициращите игри на свободния творец, той е автор на новаторски научни изследвания за ключови явления и процеси в чешката литература и култура от XIX–XX в., но също . . .
Минало несвършено (2020, 2022)
Сборникът от исторически есета предлага на просветената публика кратки разрези на отделни аспекти от българското минало.
Пенчо Д. Пенчев е професор по икономика и доктор на историческите науки. Преподава в Университета за национално и световно стопанство.
Словесни кръгозори (2019)
Сборникът съдържа литературна критика (рецензии и отзиви) за около 20 издадени досега поетически и прозаически (в това число две преводни – на полски и на италиански език) книги на Лъчезар Селяшки. Рецензиите са придружени от факсимилета на първата корица на съответната книга. Във втората част на книгата следват осем интервюта с автора, публикувани преди това в периодичния печат и в . . .
Лъчезар Селяшки е роден на 26.09.1949 г. в с. Сатовча, Гоцеделчевско. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, както и курсове по полски език. През 2011 г. е удостоен с отличието „Неофит Рилски“, присъдено от МОМН. Поет, есеист, прозаик, преводач от полски език. Досега са издадени 18 негови поетически книги, между които „Самотни думи“ (1991), „Другият глас“ (1998), . . .
Краят на една епоха (2017)
Идеята да се съберат в книга есетата на Владимир Левчев е удачна и заслужава адмирации – когато текстове, писани по различни поводи, се обединят в книжно тяло, се вижда целостта, единната линия на мисленето и последователността в идеите, изказвани в съответните текстове. „Краят на една епоха или Мутренската култура и залезът на Запада“ във всички случаи ще допринесе за ситуирането . . .
Моята Америка (2014)
„Америка е страна-символ на много неща. А символите са или идеализирани, или стъпкани. От появата на „Едноетажна Америка“ на Илф и Петров до наши дни чужденците са се опитвали да я опишат. Но вместо това са засилвали нейната символичност. За американците обаче тя е дом. Такъв стана и за мен. И аз се опитах да я покажа такава, каквато е . . .
Златко Ангелов (р. 1946, Варна) е лекар и магистър по медицинска социология. Преподава в Медицинската академия, работи като преводач, журналист и писател на медицински текстове. Напуска България през 1992 г. Живее в Канада в продължение на 7 години, прекарва 14 години в Айова, САЩ и 1 година в Сан Себастиян, понастоящем живее със съпругата си в Саутхамптън, Англия. Автор е . . .
Три плюс 1 (2010)
Петер Зилахи, пътешественик, авантюрист, инициатор на много представления и провокации, много прилича на Жан Артюр Рембо по време на Парижката комуна. Въпреки че нямам представа за външността на Жан Артюр, нещо ми подсказва, че е изглеждал като Петер Зилахи.
Полезни връзки
