Как един войник, фотограф, духовен ученик, поет преживява собствената си индивидуалност в един дистопичен и неантропоцентричен свят, където едни и същи капани дебнат заека, лисицата, човека? Свят, в който войната, човешкият провал, жестокостта, състраданието, надеждата не се поддават на (фото)обективиране. Свят, в който вече сме били човеци и най-сетне можем да бъдем нещо друго. И това е повече от очевидно. . . .
Големият талант на Владислав Христов се състои във възможостта му да търси и намира нови гледни точки към познатото, всекидневното, а от друга страна, да отваря пролуки към космичното битие на човека. Именно полагането на човека в границите на предметния свят и издърпването му извън него в рамките на едно стихотворение, при това пестеливо, ударно, но и деликатно, е специфичното . . .
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
