В настоящата, първа по рода си антология „Поезия на словенския модернизъм“ са събрани сто и двайсет стихотворения от каноничните опуси на четиримата поети на словенския Модерн: Драготин Кете, Иван Цанкар, Отон Жупанчич и Йосип Мурн.
„Утешения за кандидат-нобелисти“ представлява сборник с два раздела: в първия са включени 16 документални записки, а във втория – 185 фрагмента за прочути личности, събития и общочовешки ценности.
Книгата е посветена на спонтанния аборт през първото тримесечие (Abortus incompletus), a също засяга и темата за загубата на слуха.
Катя Горечан (р. 1989, Целе, Словения) завършва сравнителна литература и теория на литературата в Люблянския университет, по-късно учи драматургия в Академията за театър, режисура, филм и телевизия в Любляна. Резултат от това е нейната едноактна драма „Въпросите на седем момичета“. През 2012 г. излиза стихосбирката ѝ „Страданията на младата Хана“, номинирана за наградата „Йенко“, най-високото поетично отличие в Словения. „Хана“ . . .
Илмар Таска (р. 21 май 1953) е естонски писател, филмов режисьор, продуцент и сценарист. Роден е в Русия в семейство на депортирани естонци и израства в Естония. Завършва Московския държавен институт по кинематография (ВГИК). Работи международно в киното, театъра и телевизията в Естония, Швеция и САЩ, като е съпродуцент и сценарист на филма „Back in the U.S.S.R.“. През 1990-те основава . . .
Актуален и провокативен роман, който изследва как новите технологии променят границите между работа, свободно време и реалност.
„Трактат за радостта или Изумителното околосветско пътешествие на Радостин фон Мюнхаузен“ на Петър Марчев е забавно и умело написан роман, ценен принос към модерната българска проза.
Как един войник, фотограф, духовен ученик, поет преживява собствената си индивидуалност в един дистопичен и неантропоцентричен свят, където едни и същи капани дебнат заека, лисицата, човека? Свят, в който войната, човешкият провал, жестокостта, състраданието, надеждата не се поддават на (фото)обективиране. Свят, в който вече сме били човеци и най-сетне можем да бъдем нещо друго. И това е повече от очевидно. . . .
Поезията се движи между фрагмента, миниатюрата и сюрреалната приказка, като изследва раната, липсата и възстановяването.
Павлина Каналиева е родена на 5 януари в Хасково. Живее и работи в София. Дебютната ѝ книга „Оживено“ (2004) получава две отличия от конкурса „Южна пролет“ 2005.
Стихознаменията в тази книга повдигат булото на привидно логичното и рационалното, за да открият картината на неподозиран сблъсък между сили, реалности и светове…
Книгата „Псалми“ съдържа общо 77 избрани стихотворения от почти всички книги на автора, писани в период от 35 години.
„Гелдберг вариации“ са своеобразно стилистично откритие и риск, поет от Ева Липска – да отвори широко пространство в книгата, позволяващо да се спестят пословичните баналности, изобилието от персонажи или пълнежни фабули.
Морнщайнова отново доказва таланта си да разказва убедително силни, емоционално наситени истории, да разкрива семейни тайни и да изследва колко дълбоко могат да бъдат заровени те, преди да изплуват на повърхността.
Пол Гякова е необикновен човек, който се лута сред треската на съзиданието, има големи мечти и страсти, но страда дълбоко до трагичния си край. Животът му е метафора на моралната Висота, вдъхновяваща, предизвикателна, трагична!
Тонът на Мансиля лесно може да бъде разпознат: той е разговорен, разчупен; понякога непочтителен; случва се да прибегне до някоя повече или по-малко лична подробност; парадира с ерудицията, като никога не липсва чувство за хумор, както не липсват надменност и ексцентричност.
Лусио Викторио Мансиля (1831 – 1913) може да се нарече Баща на съвременната аржентинска литература. Приживе е известен като най-словоохотливия човек в Аржентина и, подобно на Монтен, оставя в книгите си яркия отпечатък на своето време, като използва ироничен и жив език и свободни асоциации. Мансиля започва писателската си кариера съвсем млад и литературната му култура е допълнена от усет . . .
Приказки, съновидения и фрагменти, дошли сякаш от онези архетипни глъбини, в които се раждат кълновете на истината и човечността, за да оформят светлия път на надеждата.
„Тази сянка под червената скала“ е роман за американската мечта и нейното сбъдване, или пък несбъдване, на Балканите и в Америка. Също така роман за един любовен триъгълник, с криминален оттенък, в който третият остава невидим.
Искендер Пала създава омайващ гоблен от великолепието и пороците на Истанбул във време, когато светът все още е в плен на военните, политически и художествени постижения на Османската империя.
Анри Бошо ни разказва липсващата глава от историята на Едип, нареждайки се до мислители като Софокъл, Фройд и Кокто, увековечили този основополагащ мит.
Анри Бошо (1913, Мехелен – 2012, Лувесиен) е белгийски писател, поет и психоаналитик, прекарал по-голямата част от живота си в Париж, където е имал приятелски отношения с Камю и Жид, а по-късно и с Лакан и Дерида. Дебютира през 1958 година с поезия. Известен е най-вече с трилогията си, основана на митове от античността: „Едип по пътя“ (1990), „Диотима и . . .
„Небесна пантомима“ е първата преводна книга на македонския поет Зоран Анчевски, който на практика е непознат за българските читатели. Поезията му е „бяло петно“ в познаването на съвременната македонска литература, тъй като Анчевски е изключителен поет, той е авторитетно име както в родината си, така и в международен план. Книгата представя най-доброто от поезията му.
„Това е поезия, която не се страхува да бъде и екзистенциална, и етична.“ Амелия Личева
Пламен Петков Пеев е роден през 1969 г. в град Добрич. Завършва езикова гимназия в града, където участва в литературния кръжок.
Книгата с избрани рефлексии на украинския писател Васил Габор „Обичате ли?…“ отразява настроенията на автора, който много силно обича, и който много тъгува за онези, които е обичал.
В романа си „Време размирно“ Бронислав Вилдщайн представя епичен разказ за интригуващи, сложни човешки съдби на фона на трудната европейска история от ХХ и ХХI век.
„Елегантният терорист“ е книга, писана на четири ръце от двама от най-значимите португалоезични автори – мозамбиканеца Мия Коту и анголеца Жозе Едуардо Агуалуза.
Книгата по духовит начин описва типичните недоразумения в отношенията между мъжа и жената, породени от различията между тях.
Основател на маркетинговата агенция „Прогрес консулт“. Над 25 години опит в маркетинга и комуникациите.
Романът «Лисицата дама», вдъхновен от литературните първоизточници «Жената лисица» на Дейвид Гарнет (1922 г.) и «Силва» на Веркор (1961 г.), към които авторът и текстът недвусмислено препращат.
„Да разсмееш куче и седем нови разказа“ е ново, допълнено издание на първия сборник с разкази на Оля Савичевич, което ни я представя в различна светлина.
„Холограмата на Титан“ е увлекателен сборник с разкази в жанровете мистерия, ужаси и фантастика.
Романът „Замръзването“ ни връща към Жан-Виденовата зима от 1996-1997 година.
Романът „Тихи години“ преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои – баща и дъщеря.
Голяма част от стихотворенията в „Чуден свят“ са препратки, посвещения, „разговори“ със съвременни български и европейски поети, които Миндова е превеждала.
„Пътеводител на историческия стопаджия“ е продължение и допълнение на сборника с есета „Минало несвършено. Пропуснати уроци от българската история“.
Съдбите на две жени са се преплели така, сякаш са стволове на дървета – в неразривна връзка, която не им позволява нито да живеят, нито да дишат свободно, нито да останат една с друга, нито да си тръгнат.
София Андрухович (1982) е родена в град Ивано-Франкивск. Авторка на сборниците с разкази „Лятото на Милена“ (2002), „Старите хора“ (2003), „Жените на техните мъже“ (2005), романа „Сьомга“ (2007), „Съзвездието на Кокошката“ (2016) в съавторство с Марияна Прохаско и „Амадока“ (2020). Активно превежда от полски и английски. Дъщеря е на писателя Юрий Андрухович и съпруга на писателя и преводача Андрий Бондар. . . .
Изтеглете годишния каталог на издателство „Ерго“ за 2022 година. 24 заглавия от български и чуждестранни автори. Поезия и проза. Социално-психологическа, публицистична, поетична и спекулативна литература. За книгите – с любов!
„Марсов венец“ и „Децата на Уран“ съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 г., а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така нар. промени, настъпили у нас след 1989 г. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в . . .
В „Китула“, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото.
Есад Бабачич (1965, Любляна) е словенски поет, писател, журналист. Пише и публикува поезия още от 17-годишен, отначало текстове за известната словенска пънк група Via Ofenziva, чийто вокал е самият той.
Сборникът „Плюм“, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, – съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми.
„Изповедите на един буржоа“ е без съмнение най-добрата книга на Шандор Мараи, когото мнозина определят като най-значителния унгарски писател на ХХ век.
„Симфония Европа“ е роман за възмъжаването на момчето музикант Андраш, възпитано в трансилванско румънско-унгарско семейство, в сянката на Студената война и Секуритате.
Габор Т. Санто (Будапеща, 1966) е унгарски писател и литературен редактор. През 1990 се дипломира във Факултета по политически науки и право на университета „Лоранд Йотвьош“, втора специалност естетика и юдаистика във Факултета по хуманитарни науки. Започва литературната си кариера със стихотворения и кратки прози. Романът му „Симфония Европа“ излиза през 2019 г. Негови творби са преведени на много езици. . . .
Повече от всяка друга, една книга с фрагменти не съдържа нищо извън себе си точно защото повече от всяка друга съдържа само минимална част от себе си.
Никой не подозираше, че този хотел съществува. Макар и в центъра на града, той се намираше в задния двор на две жилищни сгради, построени доста по-късно.
Може ли да има нещо общо между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“?
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
