„Клада“ е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Баба ѝ я намира в интерната за сираци и я взема със себе си. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, . . .
Дьорд Драгоман е ярка фигура в съвременната унгарска литература, световната си слава дължи на втория си роман „Белият цар“ (2005), с който е познат и на българските читатели. Литературните му успехи започват с “Книга за опустошението” (2002), а романът „Клада“ (2014), който сега предлагаме на любезния читател, е третият му монументален роман. Автор е на сборника с разкази „Хор от . . .
„Небето няма дъно“ е последната книга на Хана Андроникова, която коренно се отличава от предишните ѝ творби. Книгата е до голяма степен автобиографична. Емоционални житейски събития стават импулс за неочаквано пътешествие, по време на което историята и разказвачът претърпяват трансформации. Книгата се превръща в пътуване, а пътешествието в пространството е метафора на пътуването до най-отдалечените кътчета на душата. Границата между . . .
Хана Андроникова (1967-2011, Злин, Чехия) следва английска и чешка филология във Философския факултет на Карловия университет в Прага. След завършването на образованието си работи няколко години в чешки и чужди фирми като мениджър личен състав. През 1999 г. напуска бизнеса и започва да се занимава с литература. Дебютът ѝ „Звуците на слънчевия часовник“ (2001) печели наградата на литературния клуб (2001) . . .
Загубени в прехода от социалистическо (комунистическо) общество към демокрация от източноевропейски тип, персонажите от румънския роман „Дефект“ опитват да намерят себе си в собствената си страна и извън нея. Техните пътешествия на три континента в търсене на по-добро бъдеще маркират основните емиграционни дестинации и за българите – Германия, Италия, Канада, Австралия. Тези миграции не са безпроблемни за тях, като залог и жертва . . .
Флорин Иримия (р. 1976, Яш, Румъния) е лектор доктор във Факултета по литература в университета „Александру Йоан Куза“ в Яш. Пише литературни очерци от началото на 2001 г. като сътрудник на списанията Обсерватор културал, Ромъния литерара, Дилематека, Тимпул ши суплементул де култура. През 2009 г. дебютира като белетрист в списанието Ноуа литература (под псевдонима Едуард Тауту), а през 2011 г. . . .
От днес в поредицата „Модерна европейска проза“ на издателство „Ерго“ търсете епичния философо-фантастичен трилър на Яцек Дукай. Приключение за любителите на интелигентното, будещо интелекта и въображението четиво, променящо погледа ни към действителността. Яцек Дукай (р. 1974, Тарнов) – един от най-значимите съвременни полски прозаици – завършва философия във Варшавския университет, което стои в основата на широкия диапазон от теми в . . .
Действието на романа „Лед“ се развива в алтернативна действителност: 1924 година, Първата световна война не се е състояла, в Петербург властва Всерусийският император, Кралство Полша е все така замразено под властта на източния деспот и остава в Бел епок. Неотдавна е паднал Тунгуският метеорит, във Варшава, скована от лед, посред лято вилнеят снежни бури, по улиците шестват лютите – неземните . . .
Яцек Дукай (р. 1974, Тарнов) – един от най-значимите съвременни полски прозаици – завършва философия във Варшавския университет, което стои в основата на широкия диапазон от теми в творбите му и навлизането в множество области от човешкото познание. Автор е на романи, които се превръщат в събитие за любителите на жанра сайънс фикшън: „Ксаврас Вижрин“, „Черни океани“, Extensa, „Други песни“ . . .
„Легенда за Пендрагон“ е готическо философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, при което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. . . .
Антал Серб (1901–1945) е унгарски писател, литературовед и преводач. Роден в неортодоксално еврейско семейство в Будапеща, той е кръстен в католическата вяра. Живее продължително във Франция и Италия, прекарва една година и в Лондон. Още като студент публикува есе за Георг Тракл и бързо си извоюва репутацията на солиден учен с литературните си трудове върху творчеството на Уилям Блейк, Хенрик . . .
В „Савел“ действието се развива четири години след разпъването на Исус, в земите на Юдея. Осененият от прозрение свише Савел става ревностен проповедник на Христовата вяра. Съсредоточеното изложение на романа, насищането с параболистични значения превръщат делничната му битийност и наглед субективните изживявания не в чисто психологически материал, а във формотворчески елемент. А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците . . .
Миклош Месьой (1921-2001) е унгарски писател и поет, автор на книги с разкази, приказки, пиеси, есета, множество романи, между които „Смъртта на атлета“ (1966), „Савел“ (1968), „Филм“ (1976) и др. Завършва право в университета „Петер Пазман“. Публикува от края на 1940-те години, работи като драматург в будапещенския Куклен театър (1951-52). Един от говорителите на унгарската „Демократична харта“ през 1993 г. . . .
Романът „Кукла от марципан“ (2016) е най-подходящият начин Мухарем Баздул да бъде представен на българската публика, защото е характерен за неговия писателски почерк и същевременно надхвърля рамките на събитията в бивша Югославия, предлагайки история от европейското минало от началото на ХХ век. Авторът е избрал за тема живота на чешката актриса Лида Баарова, до която достига чрез Сюзан Зонтаг, в . . .
Mухарем Баздул (р. 1977, Травник) е сред писателите, притежаващи рядко срещаната дарба да звучат добре на всички европейски езици, защото се занимават с лесно разпознаваеми теми и идеи. Макар че е представител на младото поколение босненски автори, той вече има зад гърба си петнайсет книги, спечелил си е име на начетен и талантлив автор, известен като „един от най-интригуващите интелектуалци . . .
Сборникът с разкази „Черният кабинет“ е публикуван за пръв път по времето, когато поетът претърпява душевен прелом и напуска Париж в търсене на уединен и благочестив живот. Всяко едно от писмата, поместени в него, се характеризира със свой собствен стил и препраща към определен аспект на социалната действителност. С тези кратки повече или по-малко фиктивни текстове Жакоб се вписва в . . .
Ярката и противоречива личност на Макс Жакоб е една от емблематичните фигури в културния живот на Франция през първата половина на XX в. Художник, писател и поет, евреин, покръстен в християнската вяра, хомосексуалист, водещ борба с наклонностите си, бохем, избрал уединението на манастир… Той е роден през 1876 г. в Кемпер и още от ученическите си години се интересува страстно . . .
„С голи ръце лисица“ (2012) е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават странници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот.
Антивоенният роман „Майната им на хилядата динара“ от хърватския писател Борис Дежулович и романът „Кръщение в потоп“ от унгареца Ищван Вьорьош.
„Майната им на хилядата динара“ е брилянтна антивоенна, горчиво-иронична книга, която изобилства с всички нюанси на хумора, сатирата, гротеската, но и с отлично познаване на балканската психопатология, свързана с ежедневието на живота и смъртта. Сюжетната нишка проследява един ден на хърватско-бошняшкото бойно поле, в село Музаферови къщи, където се случва парадоксалната среща между шестима души от специалните хърватски формирования, дегизирани . . .
Борис Дежулович (1964, Сплит) е хърватски писател и журналист, емблематична фигура както за сплитската литературна сцена, така и за тази на бивша Югославия. През 1993 г. е сред създателите на независимото издание „Ферал Трибюн“, своеобразна институция в обществения живот в страната до 1999 г., когато спира да излиза. След това Дежулович продължава да защитава активната си гражданска позиция с рубриката . . .
„Не съм убиец. Наистина, никой не ме и обвинява в убийство. Всички знаят, че не е станало убийство.“ Така започва романът на Ищван Вьорьош „Кръщение в потоп“ с подзаглавие „Незавършено криминале“, чиято двузначност изостря напрежението. Кръщение, обаче не със светена вода, а в буйните води на потопа, изпратен от самия Бог. Книгата разглежда живота от метафизичен аспект, провеждащото се разследване . . .
„Крайбрежни наноси“ може да бъде определен като приключенски, но и като любовен, дори криминален роман. Действието се развива в Южна Америка и Ирландия. Едно малко момче внезапно изчезва без следа на оживен бразилски пазар. Волният живот на майка му, с която са пътешествали из Южна Америка, приключва неочаквано и неумолимо. Две години по-късно, съкрушена от издирването на изчезналия си син . . .
Веднага след появата си книгата „Ракия“ бе оценена като явление в съвременната чешка литература, получи престижни награди, привлече интереса на читателите и понастоящем се превежда на редица езици. Кратките разкази носят меланхолията на нашето съвремие, авторът, „панелно“ дете, от ранните си години търси самотата и бяга от самотата, но тя неизменно го преследва и намира. В банатската му самота нахлуват . . .
Романът „Не чакай слънцето да залезе“ има подзаглавие „политически роман“, но не по-малко основателно би могъл да бъде определен и като философски или психологически. Ева Кантуркова изповядва идеята, че това, което е написано, остава, а ненаписаното все едно никога не е било, онагледявайки отделните глави с афоризмите на Балтасар Грасиан, философа-католик от ХVІІ век, които скоро след публикуването си придобиват . . .
Левенте Кирай е провокативен писател. Въображението му ражда най-невероятни обрати в странните му разкази със странни герои, черен хумор и често зловещи развръзки. Това обаче не са хватки за привличане на по-широк кръг читатели, не са разкази за лековато забавление. Зад написаното се крият дълбоките въпроси на съвременното ни битие, на разколебания смисъл и разклатена вяра, на човешката самота и . . .
Животът е изречение – не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои – унгарци, ту от руснаци. Естер . . .
В романа „Синият присмехулник“ Иван Бинар разказва с обич и горчивина за разбити човешки съдби, за ударите на съдбата, които героите му посрещат стоически, с добро чувство за хумор. Не заема позата на съдник, а мъдро и с насмешка прощава човешките слабости и се прекланя пред живота във всичките му прояви, най-красива от които е любовта. Втората световна война не . . .
Иван Бинар (р. 1942, Босковице) е чешки прозаик, журналист, преводач, активен участник в политическия, обществения и културния живот. През 1977 г. е принуден по политически причини да напусне страната със семейството си, живее и работи във Виена, където в продължение на пет години е редактор в радио „Свободна Европа“. След събитията през 1989 г. се връща в Прага, от 2002 . . .
Новелата „Старата“ (2012) носи атмосферата на затънтените селца из дълбоката провинция, реална и магична, претворена в характерния за Вояшински минималистичен стил. Там, във фургон край необгледни царевични полета, живее малък човек, който смята себе си за избран. Не умее да чете и пише, не е принуден да полага старания за нищо, защото не търси признание. Все повече се смалява, разговаряйки . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
