ЕРГО » Книги

Божествени частици

Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми „Да“ на читател.

,

Станислава Станоева е родена в Пловдив. Има множество публикации в литературни издания, както и награди от национални и международни литературни конкурси.

Нова българска лира: „Паралелни вселени“ от Мая Иванова

От днес в книжарниците търсете поетичната книга „Паралелни вселени“ от Мая Иванова в поредицата „Нова българска лира“ на издателство „Ерго“. „Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, ако е мечтал да усети с кръвта и сърцето си значението на едва забележими жестове, чието значение предизвиква взрив в мислите, ако се е стремил да се докосне до безкрая . . .

Велизар Николов (1949–2018) казва, че номерът му е да изважда думи от ръкава си – така се препитава. „Увлечения“ е последната книга на този оригинален поет.

Людмила Миндова е поет, писател, балканист, преводач на художествена литература.

Крайбрежен триптих

Милка Стоянова е от поетите, които не афишират себе си често, не дирят да публикуват навсякъде, където е възможно, да участват във всеки конкурс, наумил си да закрепи през изкуството собствен авторитет. Не, тя е прибран поет – може би каквито трябва да бъдат истинските поети, – поет, който тихо, но с постоянство гради своите стихове, своето поетическо битие. „Крайбрежен . . .

,

Предсказания 2020

През 1555 г. френският лекар и астролог Мишел дьо Нострадам издава своите четиристишия „Предсказания“. Близо пет века по-късно Нели Лишковска се осмелява да създаде поетична мистификация с нови видения от бъдещето под формата на тристишия и със заглавие „Предсказания 2020“. „Предсказания“-та на Нели Лишковска пленяват с календарно разписана енигматичност. Под прикритието на обективното време във всяко гнездо с определена дата . . .

,

Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е . . .

Отворени възможности

Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите . . .

,

Комореби

Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът! Митко Новков „Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя . . .

Бог в очакване на дилъра

„Бог в очакване на дилъра“ на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за . . .

,

Бистра Величкова (р. 1986, София) по професия е журналист, а по призвание – писател. Нейни разкази и стихове са отпечатвани в „Литературен вестник“, „Стършел“, „Труд“, „Факел“, „Гранта“, ЛИК, Vagabond, „Море“, „Страница“, „НО поезия“, „Кръстопът“, LiterNet, Stihi.ru (в превод на руски език), в американските списания Drunken Boat и Catamaran Literary Reader (в превод на английски език). През 2012 г. е стипендиант . . .

След опиянението

Росен Кукушев е вече познато име на ценителите на добрата поезия. Той се отличава със собствен глас – нещо рядко срещано сред днешните млади поети. При това той не е от поетите, които със сложни метафори, дълбокомислени философствания или небрежна естрадност се опитват да се харесат на публиката. Стихотворенията му са комбинация от емоционалност и разсъдъчност, от приземеност и виталност. . . .

,

Росен Кукушев е роден на 16 февруари 1983 г. Завършва „Международни отношения“ и „Арабско общество и култура“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор е по „Нова и съвременна история“. Дебютната му стихосбирка „Вдъхновения и унищожения“ излиза от печат през 2012 г. Има публикации в различни периодични списания, вестници, антологии и сборници. Стиховете му са превеждани на английски и арабски езици. . . .

Палимпсест

Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност „палимпсест“ назовава сегашността ни. Не само защото под всички нови и по-нови творби от всякакви жанрове прозират оригиналите на Слово(Свето)сътворението, но и защото ние, хората . . .

,

Здравко Кисьов е водеща фигура сред групата на „сърдитите млади поети“ в Русе от началото на 60-те години на ХХ век и автор на програмния текст към изданието „Поетическо вероизповедание“.

Прощапулник в поредицата „Нова българска лира“

Прощапулник в поредицата „Нова българска лира“ през 2017 година е книгата с непубликувани последни стихотворения на Здравко Кисьов, под съставителството и художественото оформление на Роман Кисьов. Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело. Беше търсач в поезията, много от находките му в нея днес биха предизвикали екстаз и суматоха. Куражът му да се отдръпне от . . .

Стефан Жечев (р. 1949) е завършил българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През целия си живот е работил като учител по български език и литература в родния си град Шабла. Сътрудничил е с публицистични материали и фейлетони в периодичния печат. Бил е сътрудник на Радио Варна. Има няколко отличия от национални поетични конкурси. Негови стихове са печатани . . .

Господарят на дивия плаж

Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после . . .

,

Мистичната роза

Магиката на словото Роман Кисьов разпознава не само в литературните първоизвори на човешката цивилизация, но и у сродни му по дух наши и чужди поети, на които посвещава отделни творби или чиито стихове, привлечени като мото, нерядко се превръщат в стъпала към нови визии, към себепознание и поетическо усъвършенстване. По този начин „Мистичната роза” би могла да се възприеме и . . .

,

Обратно броене

В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и по странен начин прави читателя спокоен от тази свобода, въпреки тревожността на времето. Силвия Чолева Поезията не е . . .

,

Зрея в мълчанието

Малко е да се каже, че стиховете на Иванка Павлова се четат на един дъх. Свежестта и зрелостта на произведенията, изстраданите пориви, дълбоката изповедност, търсенето на хармония с природата и най-вече култът към красотата са може би най-притегателното нещо в тази поезия. Анита Коларова Иванка Павлова носи поезията дълбоко в душата си. Ранима, одухотворена, самовзискателна, тя намира пристан в изкуството, . . .

,

Увеличение четиридесет

„Увеличение четиридесет“ е книга-проект, изследване и разследване в дълбочината на нещата. Фотоувеличението, заявено като оптически инструмент на поезията, прониква през епидермисния слой на действителността, открива скрити родства, плаващи смисли, асоциативни пластове на знание. Дали в прецизната инвентаризация на чудото в ежедневните предмети, в описанието на духовната архитектура на един водопад или в интимната картография на един град, текстът търси, напипва . . .

,

Нов сън за щастие

В морето от поетически книги, които всяка година излизат в България, книгата на Ивайло Иванов е истински остров. Книгата наистина е „нова“, но „нова“ не в смисъла на експеримент, който винаги претенциозно иска да донесе „новина“ на света, а в смисъла на нейната класичност. Човекът, взиращ се в света от страниците на книгата, вече го вижда като Творение, такова каквото . . .

,

Ивайло Иванов (1972, Троян – 2016) завършва средно образование в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Работил е като стажант-редактор във в. „Литературен форум“, рецензент в изд. „ПАН – В. Т.“ и разпространител на книги. Автор е на стихосбирките „Хензел и Гретел“ (поема, 1995), „Искри от воденичните ми камъни“ (сатири, 1997), . . .

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close