Ограда (2024)
Понякога комични, понякога не съвсем. Някои съвсем простички простичко поднесени картини от света, който ни заобикаля.
Замръзването (2023)
Романът „Замръзването“ ни връща към Жан-Виденовата зима от 1996-1997 година.
Ресто (2023)
Бистра Величкова за пореден път изненадва с таланта си да пише за българското близко минало, което обаче не е променило настоящата ни съвременност откъм хоризонтите на едно смислено бъдеще.
Наистина, от Владислав Христов
Никой не подозираше, че този хотел съществува. Макар и в центъра на града, той се намираше в задния двор на две жилищни сгради, построени доста по-късно.
Clair de lune (2022)
Може ли да има нещо общо между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“?
Жюстин Томс е родена през 1971 година в София.
Мопсът на Вазов (2021)
„Мопсът на Вазов” събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години.
Черните обувки (2021)
Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят.
Насън и наяве (2021)
Книгата „Насън и наяве“ съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен.
Спи с мен (2021)
Ясена Юрукова е млада жена със скучен живот – творчески блокаж, еднообразна преподавателска кариера… Освен това спи с предишните си гаджета, към които не изпитва никакви чувства. Тя иска нещо ново и вълнуващо, но съдбата я изненадва, като ѝ поднася старите ѝ любови. Явор и Янчо са толкова различни, но и толкова подобни, зарязали я съответно преди единайсет и седем . . .
Влажна зона (2021)
Намерението на Маркова е с всеки разказ от тази серия да изследва отделен аспект на телесното по линията на неговите сблъсъци с бюрокрация, език, закони, санитарни, диетични и информационни правила, норми и табута.
Невинни (2020)
Романът на Дияна Боева „Невинни“ е продължение на „Писма за оригами“ и ни пренася в една по-нова епоха – 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена.
Голямо червено слънце, самотни електрически светлини (2019)
Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. . . .
Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е . . .
С такси в страната на чудесата (2019)
„С такси в страната на чудесата“ е сборник от хумористични разкази, които постепенно прерастват в приказно-абсурден „таксиметров“ роман. Тази книга е своеобразно продължение на първия сатирично-философски роман на Стан Рашков „Отпушени мисли“, излязъл през 2014 година. Още навремето сатирикът Стан (тогава Станимир) Рашков търсеше, откриваше и описваше абсурдите в нашата Страна на розите (и на склерозите). По-късно той замина за . . .
Стан Рашков идва на този свят във възрожденското градче Трявна на 27 март 1957 г. и си тръгва от него в мегаполитния Ротердам на 11 април 2018 г. Живее и твори в България до 1991 г. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и работи като журналист и главен редактор на тогавашния областен вестник „Кремиковски металург“. Същевременно публикува хумористични . . .
На пост (2019)
Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата. Текстът е излят – като камбана, като изповед, . . .
Четете най-новото, най-доброто
от съвременната европейска и българска литература: наградени, влезли в световната литературна съкровищница, избрани специално за Вас книги в поредиците ни „Модерна европейска проза“, „Нова българска проза“, „Събеседници“, „Контрапункти“, „Епистола“, Libri Legendi и др. Едни от най-значимите и вълнуващи издания на световната и родна белетристика и поезия! Предизвикателство за нас е да удовлетворим претенциозния читателски вкус чрез квинтесенцията на европейската литература. За книгите с любов! – това е нашият девиз.
Издателство „Ерго“ има дълга и вълнуваща история. Сред авторите ни се нареждат писатели като Марсел Пруст, Райнер Мария Рилке, Арсений Тарковски, Осип Манделщам, Стефан Цвайг, Максим Горки, цяла плеяда съвременни европейски и български писатели, като Даниела Фишерова, Дулсе Мария Кардозо, Палми Ранчев, Радослав Петкович, Гергана Пожарски, Еманюел Пагано, Павел Хюле, София Андрухович и т. н.
„Ерго“ е партньор в издания, подкрепени от Литературен фонд „Петьофи“ – Будапеща, Европейската литературна мрежа ТРАДУКИ, програмите „Култура“ и „Творческа Европа“ на Европейския съюз, Институт за книгата – Краков, СЛОЛИА – Братислава, Translate Ukraine, „Помощ за книгата“ към Министерство на културата, Националния център за книгата към НДК и др.
Прием на ръкописи
(Издателството не се ангажира да потвърди получаването на ръкописа Ви и в обозрим срок да Ви изпрати аргументиран отговор. Ако до три месеца не получите мотивирано одобрение или отказ, моля приемете, че за настоящия момент не смятаме издаването му за целесъобразно.)
За да ни изпратите ръкопис, ни пишете на имейл адрес submissions@ergobooks.eu. В полето Относно/Subject на имейла напишете „Ръкопис: Вашето Име“ (без кавичките). Към имейла прикачете във формат .docx (или .odt) следните файлове:
- Целия ръкопис на книгата, която искате да издадете;
- Анотация на ръкописа до 1 стр.;
- Резюме на ръкописа от 1 до 5 стр.;
- Биографична справка за автора.
Не разглеждаме откъси от ръкописи. На първата страница на ръкописа трябва да бъдат включени име на автора, заглавие на книгата, телефон и имейл на автора, дата на изпращане на ръкописа. Форматирането на текста на книгата е по Ваше желание.
Анотацията е свободен текст от автора по концептуалното отношение, стиловия подход и контекста на книгата.
Резюмето е синтезиран преразказ, следващ структурата на текста, и е задължително само за романи, повести и по Ваша преценка за по-дълги други художествени и нехудожествени текстове. Резюмето не загатва съдържанието на ръкописа, а го описва.
Биографичната справка включва кратко представяне на автора, досегашни публикации, телефон и имейл за връзка.
Контакт с издателството
С въпроси, предложения и информация за издателството ни пишете на имейл адрес office@ergobooks.eu. За телефон за връзка вижте по-долу.
Централен офис и книжарница
София 1799, ж.к. „Младост-2“, Търговски център „РУМ Младост-2“
бул. „Проф. д-р Ал. Теодоров-Балан“ №16, ет. 2, офис 45
тел. 089/8337721
store.ergobooks.eu
Всички наши издания можете да закупите с отстъпка в централния ни офис-книжарница. Книгите ни се разпространяват в книжарници „Български книжици“, „Нисим-Колибри“, „Хеликон“, на книжна борса „Болид“ (щанд „Дилок“) и др.
Старецът и песента (2017, 2020)
Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото . . .
Владимир Кабрански е роден през 1965 г. в Самоков, където живее и сега. Завършва „Електрохимия и защита от корозия“ във ВХТИ – София. Работи вече 27 години в българската промишленост, за която често се твърди, че не съществува. Първите му опити в писането са от 2009 г. Тогава създава личния си блог със заглавие „Нямам идея“ – тетрадка за упражнения. . . .
Църква от сънища (2017)
„Църква за сънища“ е дебютна за Боян Крачолов. Въпреки това обаче тя представлява зрял и завършен текст, който разкрива оригиналния прозаически талант на своя автор. В тези трудноопределими в жанрово отношение фрагменти Боян Крачолов умело балансира между сюжетността и есеизма, демонстрира способност да изгражда поанта, съчетава иронията и автоиронията със задълбочено послание. Ани Бурова Емоционални, романтични, мечтателни, момчешки, на ръба . . .
Мъртвата пеперуда (2016)
„Мъртвата пеперуда“ на Майя Динева е поетичен роман. Да, това твърдение е странно, след като в генезиса на неговата канава стои едно необмислено, жестоко убийство. И въпреки това „Мъртвата пеперуда“ е поетичен роман. Поетичен заради вярата на героите му, които независимо от препятствията и спънките, които им препречва животът, продължават напред, без да се оплакват, вярвайки в Божието възмездие и . . .
Някога бяхме богове (2016, 2019)
Първите ми впечатления от сборника „Някога бяхме богове“ бяха, че разказите са сдържани, непретенциозни и интригуващи по неочакван, някак позабравен начин. Когато стигнах до третия или четвъртия разказ, изпитах едновременно облекчение и задоволство: нямаше я предвзетостта на постмодернизма, но я нямаше и овехтялата естетика на осемдесетте. В разказите на Мартин Петков се долавя леко старомоден привкус – но това, в . . .
Дияна Иванова Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза.
Писма за оригами (2016)
„Писма за оригами“ не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева. Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях – невероятно трудна задача за писателя. Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. . . .
Боинг-747 (2015)
Романът „Боинг-747“ разказва за 14-те години емиграция на главния герой в Канада. Разказът е безподобно правдив – с толкова хумор и горчилка едновременно, че от време на време, докато четеш, започваш буквално да цвилиш от смях; и почти веднага, само един параграф по-долу, да търсиш дяволската песъчинка в окото си. Мозаечната структура на повествованието служи като много здрава арматура за . . .
Приемствеността при фамилните имена понякога се къса при най-глупави обстоятелства. Аз, баща ми и децата ми сме Цакови. Но когато бях на 15, той ми каза, че истинската ни фамилия с него би трябвало да е друга – когато се родил той, по някаква временна прищявка на властта фамилното име на децата се образувало от малкото име на дядото и . . .
Петър Тушков (р. 1977, София) е писател и преводач на художествена литература. Един от основателите и редактор в сп. „Сборище на трубадури“.
Отдел „И“ (2015, 2022)
Отдел „И“ е истинска рядкост в съвременната българска литература: роман в жанра алтернативна история, който не избира лесни пътища.
Скъпи непознати (2015)
Кривата на една съдба, свързваща разкази за драматична неудовлетвореност и жажда за себеналагане като индивидуалност и творчески натюрел в едно лишено от критически усет и социални рефлексии общество. Двама души, съшити с белите конци на съпружеството, които „годините на прехода“ обричат един на друг в неизбежен антагонизъм. Новият роман на Цвета Делчева е за онези наситени, макар и краткотрайни или . . .
Цвета Делчева е юрист по образование и автор на шест поетични книги.
Не казвай на майка си (2012)
Николай Фенерски може да опише пейзаж, случка, човек и душевно състояние с най-точните думи и нито една от думите да не кънти на кухо. – Деян Енев
Николай Фенерски (1974) пише проза и публицистика. Публикува в интернет медии. През 2019 г. излиза неговата седма книга, романът „На пост“. Предхожда го сборникът с разкази „На стоп“ (2018). Първата му книга „Апокалипсисът е дело лично“ излиза през 2009, печели няколко литературни награди, включително и наградата „Рашко Сугарев“ за един от разказите. „1994“ е с номинация за най-добър роман на . . .
Чекмедже за единични неща (2011, 2020)
„Чекмедже за единични неща“ представлява един от най-ярките образци на характерното за нашата литература великолепно разказваческо умение.
Полезни връзки
