Зоран Анчевски (1954) е поет, есеист, литературен преводач и професор по англо-американска литература. Роден е в Скопие, където живее и работи. Завършил е Философския факултет на Скопския университет, специализирал в САЩ. Автор е на десетина поетически книги, три от които са преведени на английски език. През 1984 г. дебютира с „Пътувания през строшени картини“, а последната му (засега) книга е . . .
През 1983 г. Веселин Делчев, предявил публикациите си, престава да бъде студент по математика и се прехвърля в специалността „Българска филология“ на ПУ „Паисий Хилендарски“.
В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма.
Жак Превер обясни как се рисува портрет на птица, а Владислав Христов е научил това много добре. Книгата му е доказателство, че пътят на птиците може да донесе красота и знание, утеха и надежда, но най-вече урок по спокойствие и мир.
Стихотворенията спират вниманието ни върху човешката тревожност, върху бягството от една действителност към друга, върху ранимостта на човешката душа. Чуваме поетичен глас, който се вслушва в паметта и показва как може да се придава неочаквано друг живот на важните моменти – онези, които ни променят.
В „Китула“, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото.
Поезия, изградена от естествени материали. Отглеждане на смисъл без изкуствено наторяване. Запазване на чувството без консерванти. Ефирен полъх на думи над минало и настояще. Вселена за завръщане.
Сборникът „Плюм“, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, – съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми.
Последната (засега) книга на Роман Кисьов „Светът на думите“ включва 61 избрани и нови стихотворения, придружени от 13 негови авторски черно-бели фотографии, които чудесно допълват стиховете.
Владимир Мартиновски (Скопие, 1974) е един от най-ярките представители на средното поколение в литературата на РС Македония – безспорен ерудит и интелектуалец.
От днес в книжарниците търсете поетичната книга „Паралелни вселени“ от Мая Иванова в поредицата „Нова българска лира“ на издателство „Ерго“. „Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, ако е мечтал да усети с кръвта и сърцето си значението на едва забележими жестове, чието значение предизвиква взрив в мислите, ако се е стремил да се докосне до безкрая . . .
Мария Василева е родена в последния ден на септември 1986 г., в Бургас. Завършва Френска езикова гимназия и МИО в Икономическия Университет – гр. Варна.
Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на смисъл. Текстовете са спомен за онези изстъпления на модернизма, които ни свързват с небесата – спомен и желание за красота, невъзможност, за щурм в промяната на съзнанието. Марин Бодаков В поемите си Владислав Христов създава поетически . . .
Милка Стоянова е от поетите, които не афишират себе си често, не дирят да публикуват навсякъде, където е възможно, да участват във всеки конкурс, наумил си да закрепи през изкуството собствен авторитет. Не, тя е прибран поет – може би каквито трябва да бъдат истинските поети, – поет, който тихо, но с постоянство гради своите стихове, своето поетическо битие. „Крайбрежен . . .
Милка Стоянова е родена и живее в Бургас. Автор е на 13 книги с поезия, една повест и един пътепис. Книгата ѝ „Приближаване на пейзажа“ е преведена на македонски, а отделни нейни стихове са преведени на английски, френски, немски и арабски език. Първата ѝ стихосбирка излиза през 1993 г. Книгите ѝ с поезия, излезли след 2007 г., са концептуални и . . .
През 1555 г. френският лекар и астролог Мишел дьо Нострадам издава своите четиристишия „Предсказания“. Близо пет века по-късно Нели Лишковска се осмелява да създаде поетична мистификация с нови видения от бъдещето под формата на тристишия и със заглавие „Предсказания 2020“. „Предсказания“-та на Нели Лишковска пленяват с календарно разписана енигматичност. Под прикритието на обективното време във всяко гнездо с определена дата . . .
Домбровски не създава поетически ребуси. Не превръща стихотворението в партия пинг-понг. Подбира внимателно думите, защото вярва в интимната връзка на езика с действителността. Вярва, че езикът е форма на съществуване, а думите са по един реален начин подплатени с опит. И има чувството, че дългът на поета е да очиства от шумовете това съзвучие и да го укрепва. Това не . . .
Поетическият свят на Фима Клетникова е богата мозайка от преживявания, опитности, идеи. В него свой лиричен изказ намират и интимността на любовта, и самотата, и болката от загубата и изгубения рай, и метафизичната вглъбеност и обръщане към феномена на съществуването в дълбоко и смирено единство с природата и Бога…
Фима Клетникова (р. 1948, Скопие) е една от ярките съвременни македонски поетеси. Завършила е право в университета „Св. Св. Кирил и Методий“ в Скопие. Автор е на поетическите книги: „Глина и слънце“ (2002), „Ден изпратен от небето“ (2003), „Оцветени тишини“ (2008), „Небе“ (2010), „Арфа от думи“ (2011) и др. Поезията ѝ, типично лирична и обърната към светлата страна на човешкото . . .
„Бог в очакване на дилъра“ на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за . . .
Бистра Величкова (р. 1986, София) е журналист и писател. Дебютният ѝ сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна“ получава първа награда на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (Хасково, 2015). Втората ѝ книга, стихосбирката „Бог в очакване на дилъра“, е номинирана за наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“ (2018). Доктор e по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и . . .
Ева Липска (р. 1945, Краков) е сред най-известните имена в съвременната полска поезия, представител на т. нар. Поколение ‘68 или Нова вълна. Завършила е Художествената академия в Краков, но открива призванието си в литературата. Работила е като редактор в краковското издателство Wydawnictwo Literackie (1970-1980). През 1975 г. е на творческа стипендия в Айова, а през 1983-а – в Западен Берлин. . . .
Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич . . .
Стеван Тонтич (р. 1946, Сански мост, Западна Босна и Херцеговина) е едно от най-ярките имена в съвременната сръбска поезия. Освен поезия той пише проза, есета, литературна критика и е един от най-изявените преводачи на немска поезия в своята страна. Завършил е философия и социология в Сараевския университет, работил е като редактор в издателска къща в Сараево. В разгара на войната, . . .
Здравко Кисьов е водеща фигура сред групата на „сърдитите млади поети“ в Русе от началото на 60-те години на ХХ век и автор на програмния текст към изданието „Поетическо вероизповедание“.
Прощапулник в поредицата „Нова българска лира“ през 2017 година е книгата с непубликувани последни стихотворения на Здравко Кисьов, под съставителството и художественото оформление на Роман Кисьов. Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело. Беше търсач в поезията, много от находките му в нея днес биха предизвикали екстаз и суматоха. Куражът му да се отдръпне от . . .
Ивайло Иванов (1972, Троян – 2016) завършва средно образование в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Работил е като стажант-редактор във в. „Литературен форум“, рецензент в изд. „ПАН – В. Т.“ и разпространител на книги. Автор е на стихосбирките „Хензел и Гретел“ (поема, 1995), „Искри от воденичните ми камъни“ (сатири, 1997), . . .
Мислех, че съм свикнал с изненадите на Пламен Антов. Във всяка негова книга има елемент, който престъпва табутата и разсича клишираната представа за това, което поезията е или трябва да бъде… Въпреки всичко новата му поетична книга ме изненада. Не очаквах от него толкова яростен фронтален сблъсък със съвременната цивилизация, с нейното бърборене, с нехайното ѝ празноглавие. Не очаквах такава . . .
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.