Само за мъже (2024)
Книгата по духовит начин описва типичните недоразумения в отношенията между мъжа и жената, породени от различията между тях.
Пътеводител на историческия стопаджия (2023)
„Пътеводител на историческия стопаджия“ е продължение и допълнение на сборника с есета „Минало несвършено. Пропуснати уроци от българската история“.
Фрагментът, фрагментарно 2020 (2022)
Повече от всяка друга, една книга с фрагменти не съдържа нищо извън себе си точно защото повече от всяка друга съдържа само минимална част от себе си.
Сизиф дали е бил щастлив? (2022)
Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни „Фрагменти“ Далчев казва, че „есето е смесица от поезия и философия“.
Презирам графоманите (2021)
Когато спонтанно съставих съдържанието на тази книга, осъзнах с изненада, че в него без предварителен замисъл съм заложил идеята за връзката на българската проза със света. Чрез авторите, всички без един живели по света.
Обувките на Масарик. Щастливата епоха (2021)
Семиотичните есета в „Щастливата епоха. Символи, емблеми и митове 1948–1989“ подлагат на задълбочен демитологизиращ анализ редица аспекти от културата на социалистическа Чехословакия.
Владимир Мацура (р. Острава, 1945–1999) е писател, литературен теоретик и историк, директор на Института за чешка литература в периода 1993–1999 г. Щастливо съчетавайки задълбочеността на учения с дръзкото въображение и финия усет към мистифициращите игри на свободния творец, той е автор на новаторски научни изследвания за ключови явления и процеси в чешката литература и култура от XIX–XX в., но също . . .
Краят на една епоха (2017)
Идеята да се съберат в книга есетата на Владимир Левчев е удачна и заслужава адмирации – когато текстове, писани по различни поводи, се обединят в книжно тяло, се вижда целостта, единната линия на мисленето и последователността в идеите, изказвани в съответните текстове. „Краят на една епоха или Мутренската култура и залезът на Запада“ във всички случаи ще допринесе за ситуирането . . .
Продължаваме напред (2017)
Убийствена ирония, сарказъм и нескрита тъга по изгубената духовност – това е! Кратките публицистични текстове, памфлетите и жлъчните фейлетони, събрани в този сборник, показват пределно ясно неотстъпчивата позиция на автора към онези неща от днешния ни живот, които вече сме на път дори да престанем да забелязваме. Поет по призвание и с очи на фотограф, Владислав Христов е пределно ясен . . .
Златко Ангелов (р. 1946, Варна) е лекар и магистър по медицинска социология. Преподава в Медицинската академия, работи като преводач, журналист и писател на медицински текстове. Напуска България през 1992 г. Живее в Канада в продължение на 7 години, прекарва 14 години в Айова, САЩ и 1 година в Сан Себастиян, понастоящем живее със съпругата си в Саутхамптън, Англия. Автор е . . .
Платон, прасето и последният буржоа (2012)
В „Платон, прасето и последният буржоа“ е събран цветът от дългогодишната работа на Стоян Гяуров като журналист в „Дойче Веле“ в предаването „Апострофи“.
Владислав Христов е автор на книгите „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (стихотворения, 2019), „Мопсът на Вазов“ (краткости, 2021), „Мед от оси“ (публицистика, 2023).
Ищван Бибо (1911–1979, Будапеща) е унгарски правист, политолог и социолог. През 1934 г. става доктор по държавни науки към Сегедския университет. От 1938 г. е референт в Министерството на правосъдието. Критикува остро фашисткия режим на Хорти заради военновременната му политика. След 1944 г. работи в Министерството на вътрешните работи, в Сегедския университет и като директор на Източноевропейския научен институт. Социалният му . . .
Полезни връзки
