Утробата на светлината (2022)
Държите в ръцете си седмата ми книга „Утробата на светлината“. Сякаш миналата година седнах за пръв път да пиша, а не през март 2001-ва, когато създадох първата си творба – разказа „Моторът на Смъртта“.
Призраци в библиотеката (2022)
Този сборник с фантастични разкази е посветен на трите ми житейски и професионални увлечения – книгите, библиотеките и фантастиката. Същевременно „Призраци в библиотеката“ намира центробежната си сила в противоречията. Тук ще откриете дълги и къси разкази, весели и тъжни сюжети, произведения, които да те накарат да се замислиш и такива, които да ти помогнат да се отпуснеш. Тази противоречивост се . . .
Васил Загоров завършва Библиотечно-информационни науки през 2002 г. с втора специалност „Журналистика“ през 2004 г. в СУ „Св. Климент Охридски“.
Междинно кацане (2022)
Място на действието на книгата с кратки разкази „Междинно кацане“ са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси.
Някой блъфира дори и в Рая (2022)
В този сборник са подбрани разкази от 14 съвременни гръцки писатели, гласовете на няколко различни поколения.
Момичето с жасминови коси, разказ от Анна Гюрова
Илюстрация: Flow (Ирина Пандева, 2020) Момичето с жасминови коси Анна Гюрова Имало едно време цар, който се възкачил на трона твърде млад поради ранната кончина на баща си. Тъй като не бил стигнал възрастта на пълнолетието, майка му станала регент. Десетгодишният престолонаследник не бил щастлив от факта, че тя го карала да присъства при взимането на важни . . .
Токата в до мажор (2021)
Книгата с избрано „Токата в до мажор“ представя Антони Либера като автор на кратки литературни форми – новели, разкази, есета.
Блуграс (2021)
Единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, наречен истински добра литература.
Анна Гюрова е родена през 1978 г. в София. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ и защитава докторантура по специалността физикохимия.
Градът на статуите (2021)
„Градът на статуите“ започва леко – с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения.
Матео остана без работа (2021)
„Матео остана без работа“ е органично цяло от три части: 24 кратки разказа, кратък роман или новела, послеслов.
Оланда (2021)
„Оланда“ е последната прозаическа книга на Рафал Вояшински, която съдържа едноименната новела и пет разказа. Книга, в която всекидневни случки, събития и реакции в живота на съвсем обикновени хора се преплитат с философски размисли и необикновен зрителен поглед към обкръжаващия свят.
Влажна зона (2021)
Намерението на Маркова е с всеки разказ от тази серия да изследва отделен аспект на телесното по линията на неговите сблъсъци с бюрокрация, език, закони, санитарни, диетични и информационни правила, норми и табута.
Ужас (2021)
Клуб LAZARUS се завръща и си търси секундант. На теб, читателю, се пада честта да участваш в уникален литературен дуел. Осем двойки умели фехтовачи в писането на страшни истории ще кръстосат пера на полето на хоръра. Ще се осмелиш ли да застанеш редом с нас?
Влажна зона – Райна Маркова (трейлър)
Гледайте книжния трейлър на предстоящата книга.
Чекмедже за единични неща
Гергана Пожарски е сред най-талантливите съвременни български разказвачи и читателите ще се зарадват да научат, че сборникът, освен десет илюстрации от Ина Бъчварова и предговора на Митко Новков, съдържа и един допълнителен бонус разказ.
Ти си абсолютна (2020)
Антологията „Ти си абсолютна“ съдържа подбрани истории от десет български писатели.
Голямо червено слънце, самотни електрически светлини (2019)
Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. . . .
Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е . . .
Всичко това е любов (2019)
„Всичко това е любов” не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории . . .
Най-малкият зоопарк на света (2018)
Творчеството на Гюнзиг често е белязано от чувството за черен хумор. В сборника с разкази „Най-малкият зоопарк на света“ (Награда на литературните издатели, 2003) Томас Гюнзиг ни изненадва с един смахнат и едновременно с това привлекателно странен ексцентричен бестиарии с хаплив хумор. В книгата всеки разказ започва с алюзията за някое популярно животно и приключва с нечия гибел. Социалната критика . . .
Томас Гюнзиг (р. 1970, Брюксел) е френскоезичен белгийски писател. В ученическите си години успешно се справя с дислексията, следва политически науки, специалност „Международни отношения“, а през 1994 г. спечелва студентската литературна награда на Брюксел.
Таня Дюкерс: При липса на докосване и допир
От Бокачо насетне няма значение какво се разказва, а как се разказва. Така е и при немската писателка, чиято фраза е като модел на допир с думите.
Черният кабинет (2017)
Сборникът с разкази „Черният кабинет“ е публикуван за пръв път по времето, когато поетът претърпява душевен прелом и напуска Париж в търсене на уединен и благочестив живот. Всяко едно от писмата, поместени в него, се характеризира със свой собствен стил и препраща към определен аспект на социалната действителност. С тези кратки повече или по-малко фиктивни текстове Жакоб се вписва в . . .
Ярката и противоречива личност на Макс Жакоб е една от емблематичните фигури в културния живот на Франция през първата половина на XX в. Художник, писател и поет, евреин, покръстен в християнската вяра, хомосексуалист, водещ борба с наклонностите си, бохем, избрал уединението на манастир… Той е роден през 1876 г. в Кемпер и още от ученическите си години се интересува страстно . . .
Църква от сънища (2017)
„Църква за сънища“ е дебютна за Боян Крачолов. Въпреки това обаче тя представлява зрял и завършен текст, който разкрива оригиналния прозаически талант на своя автор. В тези трудноопределими в жанрово отношение фрагменти Боян Крачолов умело балансира между сюжетността и есеизма, демонстрира способност да изгражда поанта, съчетава иронията и автоиронията със задълбочено послание. Ани Бурова Емоционални, романтични, мечтателни, момчешки, на ръба . . .
С голи ръце лисица (2017)
„С голи ръце лисица“ (2012) е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават странници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот.
Среща с Мартин Петков и Петър Тушков
Влезте през централния вход на НДК. Вземете асансьора вляво до IV-и етаж. Направете десет крачки вляво до 411-и щанд. Вече сте ни на гости!
Ракия (2016)
Веднага след появата си книгата „Ракия“ бе оценена като явление в съвременната чешка литература, получи престижни награди, привлече интереса на читателите и понастоящем се превежда на редица езици. Кратките разкази носят меланхолията на нашето съвремие, авторът, „панелно“ дете, от ранните си години търси самотата и бяга от самотата, но тя неизменно го преследва и намира. В банатската му самота нахлуват . . .
Някога бяхме богове (2016, 2019)
Първите ми впечатления от сборника „Някога бяхме богове“ бяха, че разказите са сдържани, непретенциозни и интригуващи по неочакван, някак позабравен начин. Когато стигнах до третия или четвъртия разказ, изпитах едновременно облекчение и задоволство: нямаше я предвзетостта на постмодернизма, но я нямаше и овехтялата естетика на осемдесетте. В разказите на Мартин Петков се долавя леко старомоден привкус – но това, в . . .
Полезни връзки
