ЕРГО » Книги

Голямо червено слънце, самотни електрически светлини

Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. . . .

,

Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е . . .

Всичко това е любов

„Всичко това е любов” не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории . . .

,

Най-малкият зоопарк на света

Творчеството на Гюнзиг често е белязано от чувството за черен хумор. В сборника с разкази „Най-малкият зоопарк на света“ (Награда на литературните издатели, 2003) Томас Гюнзиг ни изненадва с един смахнат и едновременно с това привлекателно странен ексцентричен бестиарии с хаплив хумор. В книгата всеки разказ започва с алюзията за някое популярно животно и приключва с нечия гибел. Социалната критика . . .

,

Томас Гюнзиг (р. 1970, Брюксел) е френскоезичен белгийски писател. В ученическите си години успешно се справя с дислексията, следва политически науки, специалност „Международни отношения“, а през 1994 г. спечелва студентската литературна награда на Брюксел.

Черният кабинет

Сборникът с разкази „Черният кабинет“ е публикуван за пръв път по времето, когато поетът претърпява душевен прелом и напуска Париж в търсене на уединен и благочестив живот. Всяко едно от писмата, поместени в него, се характеризира със свой собствен стил и препраща към определен аспект на социалната действителност. С тези кратки повече или по-малко фиктивни текстове Жакоб се вписва в . . .

,

Ярката и противоречива личност на Макс Жакоб е една от емблематичните фигури в културния живот на Франция през първата половина на XX в. Художник, писател и поет, евреин, покръстен в християнската вяра, хомосексуалист, водещ борба с наклонностите си, бохем, избрал уединението на манастир… Той е роден през 1876 г. в Кемпер и още от ученическите си години се интересува страстно . . .

Църква от сънища

„Църква за сънища“ е дебютна за Боян Крачолов. Въпреки това обаче тя представлява зрял и завършен текст, който разкрива оригиналния прозаически талант на своя автор. В тези трудноопределими в жанрово отношение фрагменти Боян Крачолов умело балансира между сюжетността и есеизма, демонстрира способност да изгражда поанта, съчетава иронията и автоиронията със задълбочено послание. Ани Бурова Емоционални, романтични, мечтателни, момчешки, на ръба . . .

,

Ракия

Веднага след появата си книгата „Ракия“ бе оценена като явление в съвременната чешка литература, получи престижни награди, привлече интереса на читателите и понастоящем се превежда на редица езици. Кратките разкази носят меланхолията на нашето съвремие, авторът, „панелно“ дете, от ранните си години търси самотата и бяга от самотата, но тя неизменно го преследва и намира. В банатската му самота нахлуват . . .

,

Някога бяхме богове

Първите ми впечатления от сборника „Някога бяхме богове“ бяха, че разказите са сдържани, непретенциозни и интригуващи по неочакван, някак позабравен начин. Когато стигнах до третия или четвъртия разказ, изпитах едновременно облекчение и задоволство: нямаше я предвзетостта на постмодернизма, но я нямаше и овехтялата естетика на осемдесетте. В разказите на Мартин Петков се долавя леко старомоден привкус – но това, в . . .

,

Диктати

Левенте Кирай е провокативен писател. Въображението му ражда най-невероятни обрати в странните му разкази със странни герои, черен хумор и често зловещи развръзки. Това обаче не са хватки за привличане на по-широк кръг читатели, не са разкази за лековато забавление. Зад написаното се крият дълбоките въпроси на съвременното ни битие, на разколебания смисъл и разклатена вяра, на човешката самота и . . .

,

Николай Фенерски (1974) пише проза и публицистика. Публикува в интернет медии. През 2019 г. излиза неговата седма книга, романът „На пост“. Предхожда го сборникът с разкази „На стоп“ (2018). Първата му книга „Апокалипсисът е дело лично“ излиза през 2009, печели няколко литературни награди, включително и наградата „Рашко Сугарев“ за един от разказите. „1994“ е с номинация за най-добър роман на . . .

Човекът, който живееше в сънищата

В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи . . .

,

Радослав Петкович (Белград, 1953) е сред най-изтъкнатите и обичани съвременни сръбски прозаици, чиито произведения с универсалната си философска проблематика, със своята дълбочина, ерудиция и разказваческа зрелост са спечелили престижни литературни награди и многобройни почитатели. Сред най-известните му творби са романите „Пътуване в Двиград“ (1979), настоящият „Съдба и коментари“ (1993, НИН-ова награда за най-добър роман на годината), „Съвършен спомен за смъртта“ . . .

Дамга за обич. Маришки притчи за човеци

С „Дамга за обич“ авторката ни връща в турското робство, като ни припомня отдавна забравеното и потънало в историята време, изпълнено с насилие и жестокост, но книгата не е историческо четиво, не е и художествена литература. Тя е нещо повече. Написана е по богат документален материал и героите в нея не са измислени, не са художествени образи, а действителни хора, . . .

,

Като дете гласът ми секваше от вълнение и страх пред телефонната слушалка, направо изчезваше и от стегнатото като в менгеме гърло не излизаше нито звук. Половин век по-късно същият този глас, ясен и отчетлив, звучеше през микрофон и телефонна слушалка в България и в Европа – обикновено от време на време, но пък всеки божи ден през една размирна като . . .

Опиум

Бележка: Книгата има второ, допълнено и преработено издание от 2019 г. В разказите на Геза Чат, белязани от стилистиката на натурализма и пропити от ярките багри на символизма, оживява свят на ненависти и тайни страсти, на чудовищни злодейства. В творчеството му се преплитат мистичните детски изживявания и визии, сексуалността и бруталността на човека, загадките на човешката душа и смъртоносните ѝ . . .

,

„Дневник“ на унгарския писател Геза Чат (1887–1919) е откровена изповед, огледало на вътрешния му духовен мир, разтърсван от буреносни чувства, любови и страсти. Превъзходният лекар и психиатър Чат същевременно е изкушен морфинист и донжуан, който с лека ръка пропилява таланта си, а преди да сложи край на краткия си, но размирен живот, прострелва смъртоносно своята съпруга. В разказите му, белязани . . .

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close