Ноември (2024)
Какъв ли щеше да бъде животът ни, ако събитията през ноември 1989 г. се бяха развили по съвсем различен начин? Каква щеше да е съдбата ни, ако бяхме останали зад Желязната завеса, отделяща ни от света и един от друг?
Какъв ли щеше да бъде животът ни, ако събитията през ноември 1989 г. се бяха развили по съвсем различен начин? Каква щеше да е съдбата ни, ако бяхме останали зад Желязната завеса, отделяща ни от света и един от друг?
Преди повече от седем века в степите на Мала Азия, скоро след като монголите свалят селджуките от историческата сцена и мястото им е заето от дузина тюркски княжества, между настъпващите от изток „дръпнати очи“, дошлите от запад рицари тамплиери, опитващите се да оцелеят византийци и легендарните асасини от Аламут започва битка за телата и душите на местното население.
Не съм спам. Или може би съм. Пиша ти, защото аз имам нужда да ти напиша някакви неща. Нямам представа дали ти искаш да ги прочетеш.
Хюле е майстор на разказването. Четейки го, без колебание го следваме дори в най-гъстия мрак на историята. –The Guardian
Романът „Замръзването“ ни връща към Жан-Виденовата зима от 1996-1997 година.
Романът „Тихи години“ преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои – баща и дъщеря.
„Марсов венец“ и „Децата на Уран“ съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 г., а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така нар. промени, настъпили у нас след 1989 г. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в . . .
„Дневник на чумата“, писан от март до юни 2020 г., е панорамна картина на света по време на пандемията, видяна през проницателния критичен поглед на писател философ.
Всеки от нас е и този, който би могъл да бъде.
„Изповедите на един буржоа“ е без съмнение най-добрата книга на Шандор Мараи, когото мнозина определят като най-значителния унгарски писател на ХХ век.
Представяне на книгата.
Може ли да има нещо общо между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“?
Какво ли се крие зад блясъка на великолепния живот? Какви ли непризнати падения са маскирани под усмивките на лъчезарните лица? Накъде повлича човек сблъсъкът му с истината кой всъщност е той? На тези въпроси търсят отговор героите в „Този великолепен живот“. Оперна примадона, завладяла световните сцени с невероятния си глас, истинска Дива… Учител по музика, страстен колекционер на снимки, изрезки . . .
Романът на Стефан Чапалику „Всеки полудява по свой начин” е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години.
Във „Вкусовете на живота“ (2013) героини са майките, лелите, бабите… Голяма част от действието се развива в кухнята, с аромати и вкусове, но смесени с вкусовете на живота, понеже идват от историята и културното наследство. Атрактивен, емоционален роман, следващ стъпките на „Истанбул беше една приказка“.
Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят.
Една неполитизирана и магическа книга за комунизма и посткомунизма през погледа на главната героиня, минаваща през житейските етапи на дете и тийнейджърка.
Ирина Папазова е родена в София през 1973 г. Учи философия първо в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, после в Нантския университет във Франция.
Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците.
Ясена Юрукова е млада жена със скучен живот – творчески блокаж, еднообразна преподавателска кариера… Освен това спи с предишните си гаджета, към които не изпитва никакви чувства. Тя иска нещо ново и вълнуващо, но съдбата я изненадва, като ѝ поднася старите ѝ любови. Явор и Янчо са толкова различни, но и толкова подобни, зарязали я съответно преди единайсет и седем . . .
Снежана Ташева е завършила магистратура по „Физика на ядрото и елементарните частици“ във Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавала е физика и английски език. Работи като преводач на свободна практика от английски и руски.
Все повече си мисля, че успях да премина през много от трудностите в живота, защото в тези прекрасни мигове, когато мама танцуваше с мен из стаята, тя успя да омагьоса завинаги в мен голямо спокойствие и вяра в това, че на света има много щастие.
През месец март 2021 г. издателство „Ерго“ представя на вашето внимание две нови заглавия!
В „Кварталът на погрешните избори“ Марио Леви ни представя историите на хора, направили „погрешен“ избор по своя житейски път и безропотно носещи кръста на съдбата си.
Почти всички действащи лица в романа са действителни личности; действителни са местата, датите, дори часовете на събитията.
Романът „Спомни си за царя“ от словашкия писател Антон Хикиш (Ерго, С., 2019, превод от словашки Людмила Котарова) е умалено копие на великото произведение на Лев Толстой.
Сюжетът на романа „Жената мислител“ се фокусира върху срещата на философ и жена пианистка, както и отношенията им с неколцина хора от тяхното обкръжение.
В своя роман „Спомни си за царя“ словашкият писател Антон Хикиш описва българския владетел Фердинанд от началото на ХХ век. Разказът започва през 1906 г., когато в княжеския двор в София пристига младият словак Антон Х., току-що завършил Академията по ориенталистика във Виена. Българският владетел е странна птица. Фердинанд е от рода Сакс-Кобург-Гота, развъдник на тогавашните европейски владетели. Кобургите са . . .
Превод: Маргарита Кюркчиева.
„Дон Сегундо Сомбра“ е произведението, на което авторът дължи славата си. Романът е представител на плодородната в аржентинската традиция литература за гаучото.
След прочита на „Съдба и коментари“ от Радослав Петкович се убедих, че има книги, които не могат да бъдат написани от жени.
Mухарем Баздул (р. 1977, Травник) е сред писателите, притежаващи рядко срещаната дарба да звучат добре на всички европейски езици, защото се занимават с лесно разпознаваеми теми и идеи. Макар че е представител на младото поколение босненски автори, той вече има зад гърба си петнайсет книги, спечелил си е име на начетен и талантлив автор, известен като „един от най-интригуващите интелектуалци . . .
Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото . . .
Владимир Кабрански е роден през 1965 г. в Самоков, където живее и сега. Завършва „Електрохимия и защита от корозия“ във ВХТИ – София. Работи вече 27 години в българската промишленост, за която често се твърди, че не съществува. Първите му опити в писането са от 2009 г. Тогава създава личния си блог със заглавие „Нямам идея“ – тетрадка за упражнения. . . .
Влезте през централния вход на НДК. Вземете асансьора вляво до IV-и етаж. Направете десет крачки вляво до 411-и щанд. Вече сте ни на гости!
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.