ЕРГО » Книги

Събуждане в Шибуя

Когато седемнайсетгодишната Яна се озовава в бленуваното Токио, ѝ се иска да остане тук завинаги. Бързо се убеждава какви необозрими последици може да има желанието ѝ. Оказва се затворена в магичния кръг на оживения квартал на удоволствията Шибуя.

,

Анна Цима е родена през 1991 г. в Прага. Завършила е японистика във Философския факултет на Карловия университет. Понастоящем живее в Япония, където изучава следвоенната японска литература. Освен с писане се занимава и с рисуване и музика. Романът „Събуждане в Шибуя“ е писателският ѝ дебют, с който през 2019 г. спечелва най-престижната чешка литературна награда „Магнезия литера“ за откритие на . . .

Книжно лято 2020!

Възползвайте се от 44% отстъпка. Българска и преводна литература. Поезия и проза. От 22 юли до края на август в Книжарница „Ерго“.

Беким Сейранович е сред нашумелите в последните години имена в съвременната хърватска проза. Живее между Скандинавия и Балканите, като участва едновременно в литературния живот на Хърватия, Норвегия и Босна.

Миклош Месьой (1921-2001) е унгарски писател и поет, автор на книги с разкази, приказки, пиеси, есета, множество романи, между които „Смъртта на атлета“ (1966), „Савел“ (1968), „Филм“ (1976) и др. Завършва право в университета „Петер Пазман“. Публикува от края на 1940-те години, работи като драматург в будапещенския Куклен театър (1951-52). Един от говорителите на унгарската „Демократична харта“ през 1993 г. . . .

Майната им на хилядата динара

„Майната им на хилядата динара“ е брилянтна антивоенна, горчиво-иронична книга, която изобилства с всички нюанси на хумора, сатирата, гротеската, но и с отлично познаване на балканската психопатология, свързана с ежедневието на живота и смъртта. Сюжетната нишка проследява един ден на хърватско-бошняшкото бойно поле, в село Музаферови къщи, където се случва парадоксалната среща между шестима души от специалните хърватски формирования, дегизирани . . .

,

Борис Дежулович (1964, Сплит) е хърватски писател и журналист, емблематична фигура както за сплитската литературна сцена, така и за тази на бивша Югославия. През 1993 г. е сред създателите на независимото издание „Ферал Трибюн“, своеобразна институция в обществения живот в страната до 1999 г., когато спира да излиза. След това Дежулович продължава да защитава активната си гражданска позиция с рубриката . . .

Кръщение в потоп

„Не съм убиец. Наистина, никой не ме и обвинява в убийство. Всички знаят, че не е станало убийство.“ Така започва романът на Ищван Вьорьош „Кръщение в потоп“ с подзаглавие „Незавършено криминале“, чиято двузначност изостря напрежението. Кръщение, обаче не със светена вода, а в буйните води на потопа, изпратен от самия Бог. Книгата разглежда живота от метафизичен аспект, провеждащото се разследване . . .

,

Крайбрежни наноси

„Крайбрежни наноси“ може да бъде определен като приключенски, но и като любовен, дори криминален роман. Действието се развива в Южна Америка и Ирландия. Едно малко момче внезапно изчезва без следа на оживен бразилски пазар. Волният живот на майка му, с която са пътешествали из Южна Америка, приключва неочаквано и неумолимо. Две години по-късно, съкрушена от издирването на изчезналия си син . . .

,

Не чакай слънцето да залезе

Романът „Не чакай слънцето да залезе“ има подзаглавие „политически роман“, но не по-малко основателно би могъл да бъде определен и като философски или психологически. Ева Кантуркова изповядва идеята, че това, което е написано, остава, а ненаписаното все едно никога не е било, онагледявайки отделните глави с афоризмите на Балтасар Грасиан, философа-католик от ХVІІ век, които скоро след публикуването си придобиват . . .

,

Мъртвата пеперуда

„Мъртвата пеперуда“ на Майя Динева е поетичен роман. Да, това твърдение е странно, след като в генезиса на неговата канава стои едно необмислено, жестоко убийство. И въпреки това „Мъртвата пеперуда“ е поетичен роман. Поетичен заради вярата на героите му, които независимо от препятствията и спънките, които им препречва животът, продължават напред, без да се оплакват, вярвайки в Божието възмездие и . . .

,

Копелето на сатаната

Животът е изречение – не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои – унгарци, ту от руснаци. Естер . . .

,

Боинг-747

Романът „Боинг-747“ разказва за 14-те години емиграция на главния герой в Канада. Разказът е безподобно правдив – с толкова хумор и горчилка едновременно, че от време на време, докато четеш, започваш буквално да цвилиш от смях; и почти веднага, само един параграф по-долу, да търсиш дяволската песъчинка в окото си. Мозаечната структура на повествованието служи като много здрава арматура за . . .

,

Приемствеността при фамилните имена понякога се къса при най-глупави обстоятелства. Аз, баща ми и децата ми сме Цакови. Но когато бях на 15, той ми каза, че истинската ни фамилия с него би трябвало да е друга – когато се родил той, по някаква временна прищявка на властта фамилното име на децата се образувало от малкото име на дядото и . . .

Петър Тушков (р. 1977, София) е писател и преводач на художествена литература. Един от основателите и редактор в сп. „Сборище на трубадури“.

Синият присмехулник

В романа „Синият присмехулник“ Иван Бинар разказва с обич и горчивина за разбити човешки съдби, за ударите на съдбата, които героите му посрещат стоически, с добро чувство за хумор. Не заема позата на съдник, а мъдро и с насмешка прощава човешките слабости и се прекланя пред живота във всичките му прояви, най-красива от които е любовта. Втората световна война не . . .

,

Иван Бинар (р. 1942, Босковице) е чешки прозаик, журналист, преводач, активен участник в политическия, обществения и културния живот. През 1977 г. е принуден по политически причини да напусне страната със семейството си, живее и работи във Виена, където в продължение на пет години е редактор в радио „Свободна Европа“. След събитията през 1989 г. се връща в Прага, от 2002 . . .

Старата

Новелата „Старата“ (2012) носи атмосферата на затънтените селца из дълбоката провинция, реална и магична, претворена в характерния за Вояшински минималистичен стил. Там, във фургон край необгледни царевични полета, живее малък човек, който смята себе си за избран. Не умее да чете и пише, не е принуден да полага старания за нищо, защото не търси признание. Все повече се смалява, разговаряйки . . .

,

Пътуване на юг

Роман-лабиринт, който те тласва по наклонения улей на спиралата, устремява те с шеметна бързина и те оставя без дъх, докато не цопнеш в безвремието на приказния водовъртеж: QUAE MAGORUM IUNGES NOMINANTUR… Дали е истина, мит или измислица, ще каже читателят! „Пътуване на юг“ е роман-калейдоскоп, построен като разказ в разказа. В основната сюжетна линия – разследване на две неразкрити убийства, . . .

,

Михал Айваз (Прага, 1949) е чешки поет, белетрист, есеист, философ и преводач. Завършва Философския факултет на Карловия университет. Книгите му са преведени на повече от десет езика. Носител на национални и международни отличия. Прозаичните творби на Айваз изобилстват с мистични и фантазийни сцени, с елементи на магическия реализъм и на жанра urban fantasy. Връзката между човека и града е широко . . .

Светият демон

„Светият демон“ (2004 г.) е първата прозаична творба на 26-годишния словашки поет Петер Били. Въпреки това се издига до едно от най-успешните заглавия в съвременната словашка и европейска проза. Важно място в романа заема еротичното начало, без излишно да се натрапва. Захвърлилият монашеското расо Педро е пасивен, играе ролята на девственик. Не търси жени, те го намират. Не ги избира, . . .

,

Петер Били (Кошице, 1978) е словашки писател, поет и преводач. Живее в странство, първо в Италия, по-късно в Испания, понастоящем пребивава и работи на свободна практика в Мадрид. Автор е на стихосбирките „Забавени залези“ (2001), „В клопката на образа“ (2002), „Последна сиеста на любовниците“ (2006) и др., както и на романите „Светият демон“ (2004), „Бунтът на ангелите“ (2005) и „Дон . . .

Пътуване около моя череп

През март 1936 г., в един от своите както обикновено забързани и динамични делници, писателят седи в любимото си кафене „Централ“, опитва се да пише и изведнъж отчетливо долавя как в главата му затрополяват влакове. Мисли, че халюцинира, но симптомите се повтарят, към тях се добавят нови. Не след дълго лекарите констатират наличието на мозъчен тумор. В онази епоха мозъчният . . .

,

Фридеш Каринти (1887–1938) е първият голям хуморист в унгарската литература на ХХ век. Принадлежи към кръга „Нюгат“. Отрано се увлича по науката, която бележи редица постижения в началото на миналия век, декларира, че „изкуството не може без наука“. Изпитва и влиянието на фройдизма и съвременните нему философи. Естетическото кредо на Каринти е: „Действителността като жанр не се нуждае от поддръжката . . .

Покоят

Майка и син живеят заедно в един апартамент в столичния град. Навремето тя е била актриса, възхвалявана и боготворена от почитателите си, презирана и хулена от завистниците. Темпераментна и чувствена жена, която винаги е смятала, че при нужда човек може да си прости почти всичко. Не е излизала от дома си вече петнайсет години. Тръпне в страх, трупа едно след . . .

,
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close