След прочита на „Съдба и коментари“ от Радослав Петкович се убедих, че има книги, които не могат да бъдат написани от жени.
Съдба и коментари (2011)
„Съдба и коментари“ (1993) е най-награждаваният роман в историята на сръбската литература и несъмнено един от най-важните на ХХ век, белязал своето време. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия . . .
Радослав Петкович (Белград, 1953) е сред най-изтъкнатите и обичани съвременни сръбски прозаици, чиито произведения с универсалната си философска проблематика, със своята дълбочина, ерудиция и разказваческа зрелост са спечелили престижни литературни награди и многобройни почитатели. Сред най-известните му творби са романите „Пътуване в Двиград“ (1979), настоящият „Съдба и коментари“ (1993, НИН-ова награда за най-добър роман на годината), „Съвършен спомен за смъртта“ . . .