Елегантният терорист (2024)
„Елегантният терорист“ е книга, писана на четири ръце от двама от най-значимите португалоезични автори – мозамбиканеца Мия Коту и анголеца Жозе Едуардо Агуалуза.
Тихи години (2023)
Романът „Тихи години“ преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои – баща и дъщеря.
Феликс Австрия (2023)
Съдбите на две жени са се преплели така, сякаш са стволове на дървета – в неразривна връзка, която не им позволява нито да живеят, нито да дишат свободно, нито да останат една с друга, нито да си тръгнат.
София Андрухович (1982) е родена в град Ивано-Франкивск. Авторка на сборниците с разкази „Лятото на Милена“ (2002), „Старите хора“ (2003), „Жените на техните мъже“ (2005), романа „Сьомга“ (2007), „Съзвездието на Кокошката“ (2016) в съавторство с Марияна Прохаско и „Амадока“ (2020). Активно превежда от полски и английски. Дъщеря е на писателя Юрий Андрухович и съпруга на писателя и преводача Андрий Бондар. . . .
Симфония „Европа“ (2022)
„Симфония Европа“ е роман за възмъжаването на момчето музикант Андраш, възпитано в трансилванско румънско-унгарско семейство, в сянката на Студената война и Секуритате.
Габор Т. Санто (Будапеща, 1966) е унгарски писател и литературен редактор. През 1990 се дипломира във Факултета по политически науки и право на университета „Лоранд Йотвьош“, втора специалност естетика и юдаистика във Факултета по хуманитарни науки. Започва литературната си кариера със стихотворения и кратки прози. Романът му „Симфония Европа“ излиза през 2019 г. Негови творби са преведени на много езици. . . .
Clair de lune (2022)
Може ли да има нещо общо между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“?
Междинно кацане (2022)
Място на действието на книгата с кратки разкази „Междинно кацане“ са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси.
Култ (2021)
В едно затънтено градче в Карпатите пристига младият учител-стажант по биология Юрко Банзай. Той е почитател на ъндърграунд културата, халюциногенните гъби, Джими Хендрикс и леките наркотици.
Вкусовете на живота (2021)
Във „Вкусовете на живота“ (2013) героини са майките, лелите, бабите… Голяма част от действието се развива в кухнята, с аромати и вкусове, но смесени с вкусовете на живота, понеже идват от историята и културното наследство. Атрактивен, емоционален роман, следващ стъпките на „Истанбул беше една приказка“.
Черните обувки (2021)
Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят.
Насън и наяве (2021)
Книгата „Насън и наяве“ съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен.
Спи с мен (2021)
Ясена Юрукова е млада жена със скучен живот – творчески блокаж, еднообразна преподавателска кариера… Освен това спи с предишните си гаджета, към които не изпитва никакви чувства. Тя иска нещо ново и вълнуващо, но съдбата я изненадва, като ѝ поднася старите ѝ любови. Явор и Янчо са толкова различни, но и толкова подобни, зарязали я съответно преди единайсет и седем . . .
Кварталът на погрешните избори (2021)
В „Кварталът на погрешните избори“ Марио Леви ни представя историите на хора, направили „погрешен“ избор по своя житейски път и безропотно носещи кръста на съдбата си.
Минало несвършено (2020, 2022)
Сборникът от исторически есета предлага на просветената публика кратки разрези на отделни аспекти от българското минало.
Невинни (2020)
Романът на Дияна Боева „Невинни“ е продължение на „Писма за оригами“ и ни пренася в една по-нова епоха – 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена.
Анна Цима е родена през 1991 г. в Прага. Завършила е японистика във Философския факултет на Карловия университет. Понастоящем живее в Япония, където изучава следвоенната японска литература. Освен с писане се занимава и с рисуване и музика. Романът „Събуждане в Шибуя“ е писателският ѝ дебют, с който през 2019 г. спечелва най-престижната чешка литературна награда „Магнезия литера“ за откритие на . . .
След последната война (2020)
„След последната война“ е вторият роман на Бенедек Тот, един от най-отличимите унгарски автори от новото поколение. Увлекателна, задъхана проза, дистопия с елементи на екшън, фантастика, хорър и митологични препратки.
Бенедек Тот (1977, Капошвар) е унгарски писател и преводач. Завършва американска литература, работи като редактор, превел е над 50 романа от американски и английски автори, между които Стивън Кинг, Кормак Маккарти, Олдъс Хъксли, много разкази, комикси, сценарии и др. През 2014 г. излиза романът му „Сляпа надпревара“, за който е отличен с наградата „Марго“ за най-добра първа белетристична творба. Книгата . . .
Теория на чудатостите (2020)
„Теория на чудатостите“ описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г.
Твой син Хъкълбери Фин (2020)
„Твой син Хъкълбери Фин“ е книга за живота, смъртта и търсенето на собствената идентичност, роман за порастването или за отказа да се порасне, роман за отношенията между баща и син, любовен роман, и не на последно място – роман за дрогата и борбата със зависимостта.
Павла Хоракова е чешка писателка, преводачка от английски и сръбски език, публицистка и редакторка в Чешкото радио. През 2018 г. издава първия си роман за възрастни „Теория на чудатостите“, който през 2019 г. печели в Чехия наградата „Магнезия Литера“ за проза.
Кварталът (2020)
В „Кварталът“ засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци – Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с . . .
Сърца от стомана (2019)
2041-ва. България е световна икономическа сила, обществото ѝ е богато и мирно. Няма престъпления и насилие, затворите са празни.
Милан Фющ (1888-1967, Будапеща) е унгарски писател, поет и драматург. Завършва право в Будапещенския университет (1912). Още с първата си стихосбирка през 1914 г. скъсва с всяка традиционна поетика. Най-значими от последвалите му творби са драмите „Нещастници” (1914) и „Крал Хенрик VI” (1931), повестите „Смеещите се” (1919) и „Адвент” (1922), както и романът „Историята на жена ми” (1942), номиниран през . . .
Мартин Ришави гостува в България
21 май, вторник, от 18:30 часа в Чешкия център в София.
На пост (2019)
Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата. Текстът е излят – като камбана, като изповед, . . .
Всичко това е любов (2019)
„Всичко това е любов” не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории . . .
само ЖЕСТОКО седя (2019)
Лято е в тази книга, дори и природата да не го изтъква, дори и цветята да са само едва напъпили или отдавна вече прецъфтели. Лято е в тази книга, тъй като светлината на лятото е запалена: веднъж пронизително остра, друг път смрачена от буреносни облаци, и същевременно – магична, светлина, която обезсилва часовника и компаса, събира без усилие разделеното във . . .
Фридерике Майрьокер (1924, Виена) е най-видната австрийска писателка днес. Житейска спътница на забележителния виенски авнгардист Ернст Яндл (1925–2000). Автор е на над 80 книги с поезия, проза, радиопиеси, четива за деца. Писането на Майрьокер минава през фазата на активизма – твърде характерна радикална естетическа нагласа за Виена през 50-те години на ХХ век, за да навлезе необратимо в дебрите на . . .
Врач (2018)
Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „Врач“, включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в . . .
Мартин Ришави (1967, Прага) завършва биология в Природонаучния факултет на Карловия университет и сценаристика и драматургия в Академията за филмово изкуство в Прага (FAMU). От 2009 до 2016 г. е ръководител на катедра „Сценаристика и драматургия“ във FAMU, а в момента работи в нея като асистент. Автор е на редица документални филми, свързани със Сибир („Афонка повече не иска да . . .
Дяволина (2018)
Главен герой в романа „Дяволина“ е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът – може ли първото да бъде оправдание за второто?
Писател, поет, литературен критик, преводач, Дьорд Шпиро (Будапеща, 1946) завършва специалностите унгарска-руска-сърбохърватска филология в Университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща (1965-1970). Член е на унгарския ПЕН-клуб и е един от основателите на Дигиталната литературна академия. Един от най-продуктивните унгарски драматурзи. Носител на близо 20 унгарски награди за литература, между които „Атила Йожеф“ (1982), „Кошут“ (2006), „Милан Фющ“ (за романа „Плен“, 2005) . . .
Когато светът беше невинен (2018)
„Когато светът беше невинен“ продължава темата за детството от първите два романа на Йоана Първулеску чрез своеобразно пътуване във времето, като в поредица от свързани тематично глави проследяваме различни случки и приключения на разказвачката Ана като малко момиче в Брашов по времето на комунизма. Книгата се фокусира върху живота на едно семейство – това на Ана в един свят, изпълнен . . .
Йоана Първулеску е родена на 10 януари 1960 г. в Брашов, Румъния. Тя е есеист, публицист, литературен критик, преводач от и на френски и немски език, професор по литература в Букурещкия университет и писател. В периода 1983–1990 г. е преподавател по румънски и френски език, по-късно става редактор на литературния журнал в същия университет. От 1993 г. е редактор на . . .
Най-малкият зоопарк на света (2018)
Творчеството на Гюнзиг често е белязано от чувството за черен хумор. В сборника с разкази „Най-малкият зоопарк на света“ (Награда на литературните издатели, 2003) Томас Гюнзиг ни изненадва с един смахнат и едновременно с това привлекателно странен ексцентричен бестиарии с хаплив хумор. В книгата всеки разказ започва с алюзията за някое популярно животно и приключва с нечия гибел. Социалната критика . . .
Кръщение в потоп (2016)
„Не съм убиец. Наистина, никой не ме и обвинява в убийство. Всички знаят, че не е станало убийство.“ Така започва романът на Ищван Вьорьош „Кръщение в потоп“ с подзаглавие „Незавършено криминале“, чиято двузначност изостря напрежението. Кръщение, обаче не със светена вода, а в буйните води на потопа, изпратен от самия Бог. Книгата разглежда живота от метафизичен аспект, провеждащото се разследване . . .
Дияна Иванова Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза.
Писма за оригами (2016)
„Писма за оригами“ не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева. Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях – невероятно трудна задача за писателя. Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. . . .
Скъпи непознати (2015)
Кривата на една съдба, свързваща разкази за драматична неудовлетвореност и жажда за себеналагане като индивидуалност и творчески натюрел в едно лишено от критически усет и социални рефлексии общество. Двама души, съшити с белите конци на съпружеството, които „годините на прехода“ обричат един на друг в неизбежен антагонизъм. Новият роман на Цвета Делчева е за онези наситени, макар и краткотрайни или . . .
Цвета Делчева е юрист по образование и автор на шест поетични книги.
Щастлива книга (2012)
Дьоре използва словото като заклинание. Сякаш не разказва истории, а прави вълшебства. С тях иска да омагьоса съдбата и да я обърне в добрата посока.
Не казвай на майка си (2012)
Николай Фенерски може да опише пейзаж, случка, човек и душевно състояние с най-точните думи и нито една от думите да не кънти на кухо. – Деян Енев
Николай Фенерски (1974) пише проза и публицистика. Публикува в интернет медии. През 2019 г. излиза неговата седма книга, романът „На пост“. Предхожда го сборникът с разкази „На стоп“ (2018). Първата му книга „Апокалипсисът е дело лично“ излиза през 2009, печели няколко литературни награди, включително и наградата „Рашко Сугарев“ за един от разказите. „1994“ е с номинация за най-добър роман на . . .
Платон, прасето и последният буржоа (2012)
В „Платон, прасето и последният буржоа“ е събран цветът от дългогодишната работа на Стоян Гяуров като журналист в „Дойче Веле“ в предаването „Апострофи“.
Развалината. История на комунизЪма (2012)
В книгата “Развалината. История на комунизЪма” Ендре Кукорели говори за общата историческа съдба на Източна Европа и за живота си.
В процепа на хоризонта (2011)
Палми Ранчев осъществява едно изключително сугестивно упражнение по достоверност. Нещата са точно такива, каквито и са – без украсата на сладката спекула.
Дулсе Мария Кардозо е родена в Траз-уш-Монтеш (Португалия) през 1964 г. и е един от най-самобитните творци от новото поколение португалски писатели.
Арената пред теб (2011)
Тъмни улици, потискаща атмосфера, гротескни лица, омраза, кръв, поругана чистота… Това е белетристиката на Тар. Стилът на писане е жив, многопластов, ярък, вае персонажите си само с няколко пестеливи, изразителни щриха: циганчето Чавка, покрусено от любовна мъка, литва подир любимата птица от покрива на общежитието, момченцето-фантазьор Лаца се колебае между изтерзаната от семейни кавги майка и баща си любовчията, майор . . .
Полезни връзки
