Йоана Първулеску е родена на 10 януари 1960 г. в Брашов, Румъния. Тя е есеист, публицист, литературен критик, преводач от и на френски и немски език, професор по литература в Букурещкия университет и писател. В периода 1983–1990 г. е преподавател по румънски и френски език, по-късно става редактор на литературния журнал в същия университет. От 1993 г. е редактор на . . .
Най-малкият зоопарк на света (2018)
Творчеството на Гюнзиг често е белязано от чувството за черен хумор. В сборника с разкази „Най-малкият зоопарк на света“ (Награда на литературните издатели, 2003) Томас Гюнзиг ни изненадва с един смахнат и едновременно с това привлекателно странен ексцентричен бестиарии с хаплив хумор. В книгата всеки разказ започва с алюзията за някое популярно животно и приключва с нечия гибел. Социалната критика . . .
Кръщение в потоп (2016)
„Не съм убиец. Наистина, никой не ме и обвинява в убийство. Всички знаят, че не е станало убийство.“ Така започва романът на Ищван Вьорьош „Кръщение в потоп“ с подзаглавие „Незавършено криминале“, чиято двузначност изостря напрежението. Кръщение, обаче не със светена вода, а в буйните води на потопа, изпратен от самия Бог. Книгата разглежда живота от метафизичен аспект, провеждащото се разследване . . .
Дияна Иванова Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза.
Писма за оригами (2016)
„Писма за оригами“ не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева. Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях – невероятно трудна задача за писателя. Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. . . .
Скъпи непознати (2015)
Кривата на една съдба, свързваща разкази за драматична неудовлетвореност и жажда за себеналагане като индивидуалност и творчески натюрел в едно лишено от критически усет и социални рефлексии общество. Двама души, съшити с белите конци на съпружеството, които „годините на прехода“ обричат един на друг в неизбежен антагонизъм. Новият роман на Цвета Делчева е за онези наситени, макар и краткотрайни или . . .
Цвета Делчева е юрист по образование и автор на шест поетични книги.
Щастлива книга (2012)
Дьоре използва словото като заклинание. Сякаш не разказва истории, а прави вълшебства. С тях иска да омагьоса съдбата и да я обърне в добрата посока.
Не казвай на майка си (2012)
Николай Фенерски може да опише пейзаж, случка, човек и душевно състояние с най-точните думи и нито една от думите да не кънти на кухо. – Деян Енев
Николай Фенерски (1974) пише проза и публицистика. Публикува в интернет медии. През 2019 г. излиза неговата седма книга, романът „На пост“. Предхожда го сборникът с разкази „На стоп“ (2018). Първата му книга „Апокалипсисът е дело лично“ излиза през 2009, печели няколко литературни награди, включително и наградата „Рашко Сугарев“ за един от разказите. „1994“ е с номинация за най-добър роман на . . .
Платон, прасето и последният буржоа (2012)
В „Платон, прасето и последният буржоа“ е събран цветът от дългогодишната работа на Стоян Гяуров като журналист в „Дойче Веле“ в предаването „Апострофи“.
Развалината. История на комунизЪма (2012)
В книгата “Развалината. История на комунизЪма” Ендре Кукорели говори за общата историческа съдба на Източна Европа и за живота си.
В процепа на хоризонта (2011)
Палми Ранчев осъществява едно изключително сугестивно упражнение по достоверност. Нещата са точно такива, каквито и са – без украсата на сладката спекула.
Дулсе Мария Кардозо е родена в Траз-уш-Монтеш (Португалия) през 1964 г. и е един от най-самобитните творци от новото поколение португалски писатели.
Арената пред теб (2011)
Тъмни улици, потискаща атмосфера, гротескни лица, омраза, кръв, поругана чистота… Това е белетристиката на Тар. Стилът на писане е жив, многопластов, ярък, вае персонажите си само с няколко пестеливи, изразителни щриха: циганчето Чавка, покрусено от любовна мъка, литва подир любимата птица от покрива на общежитието, момченцето-фантазьор Лаца се колебае между изтерзаната от семейни кавги майка и баща си любовчията, майор . . .
Историята на жена ми (2010)
С непокорността и страстта на вглъбяването „Историята на жена ми“ обръща гръб не само на научните и политическите истерии, а и на целия непристоен свят.
Баща на мъртвите (2009)
Балаж Дьоре вае спомен за бащата с безмилостна прецизност и сдържана емоционалност, без да звучи дидактично или натрапчиво сантиментално.
Балаж Дьоре (р. 1951, Будапеща) е член-учредител на неконвенционалните писателски сдружения „Лелегзет“, „Йорлеи“ и др., секретар на Кръга на младите писатели „Атила Йожеф“ (1985), заместник-председател на Сдружението на писателите (2009-2012), редактор на литературния годишник „Уйхолд“ и списание „Изход 84“. Автор е на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий“ (1982), „Прекъснах един роман“ (2004), „Жилище назаем“ (2010), както и на множество . . .
Долината на Феята (2008)
Писането като откровеност срещу самия себе си – има в тази игра нещо много опасно, но в същото време и вълнуващо, като адреналинов шок. И когато човек е безпощадно откровен, изрича за себе си неща, от които и той самият се страхува, това е, което доставя огромно удоволствие. Пиша, защото искам да се чувствам добре. А се чувствам добре, когато . . .
Ендре Кукорели (р. 1951 г., Будапеща) завършва унгарска филология, история и библиотекознание в Будапещенския университет “Лоранд Йотвьош”. Изявява се като поет, писател и есеист. Преподава творческо писане в Академията за изобразително изкуство. Член е на унгарския ПЕН клуб. Участва във футболния отбор на унгарските писатели, европейски шампион през 2008 г. На парламентарните избори през 2010 г. е избран за депутат . . .
Сивия гълъб (2008)
„Сивия гълъб“ е единственият роман и последната творба на Шандор Тар. Психологически екшън с привкус на криминале, или екзистенциален хорър с елементи на любовна история, a защо не пародия на роман ноар – книгата търпи всякакви жанрови определения. Напрегнат, увлекателен стилово, романът ни повежда към тресавищата на греха, престъпленията и порока, обсебили за дни привидно безгрижния провинциален живот в неголям . . .
Даниела Фишерова (1948, Прага) е авторка на театрални и радиопиеси, филмови сценарии, книги за деца, сборници разкази и есета.
Хепиенд (2008)
Хепиендът е най-отявлената форма за манипулиране на действителността, която изкуството си позволява. Никъде другаде актуалният за дадена епоха вкус – бил той емоционален или морален – не е толкова точно фокусиран. Чрез хепиенда епохата сочи сама на себе си как нещата би трябвало да изглеждат. Тя знае, че в действителност това е невъзможно, знае, че хепиендът е фикция. В широкия . . .
Унгарският писател и поет Янош Хаи (1 април 1960, Вамошмикола) завършва руска филология и история в Сегедския университет, а по-късно и естетика в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. До 1989 г. учителствува, след това работи като редактор в няколко издателства. Започва да пише стихове в началото на ’80-те години. Първата му поетична книга излиза в 1989 г. Оттогава има публикувани 17 . . .
Ксанаду (2006)
Според легендата венецианският търговец безумно се влюбил в една красива девойка от крайморското градче Пиран, която с нетърпение чакала корабът на любимия ѝ най-сетне да хвърли котва в пристанището. Венецианецът, нехаещ за градските сплетни, издигнал палат с гледка към морето, а отпред сложил надпис: Lassa pur dir – Нека да говорят. Из „Пътеводител на Словения“ Във Ксанаду по заповед на . . .
Опиум (2005)
Бележка: Книгата има второ, допълнено и преработено издание от 2019 г. В разказите на Геза Чат, белязани от стилистиката на натурализма и пропити от ярките багри на символизма, оживява свят на ненависти и тайни страсти, на чудовищни злодейства. В творчеството му се преплитат мистичните детски изживявания и визии, сексуалността и бруталността на човека, загадките на човешката душа и смъртоносните ѝ . . .
„Дневник“ на унгарския писател Геза Чат (1887–1919) е откровена изповед, огледало на вътрешния му духовен мир, разтърсван от буреносни чувства, любови и страсти. Превъзходният лекар и психиатър Чат същевременно е изкушен морфинист и донжуан, който с лека ръка пропилява таланта си, а преди да сложи край на краткия си, но размирен живот, прострелва смъртоносно своята съпруга. В разказите му, белязани . . .
Покоят (2004)
Майка и син живеят заедно в един апартамент в столичния град. Навремето тя е била актриса, възхвалявана и боготворена от почитателите си, презирана и хулена от завистниците. Темпераментна и чувствена жена, която винаги е смятала, че при нужда човек може да си прости почти всичко. Не е излизала от дома си вече петнайсет години. Тръпне в страх, трупа едно след . . .
Унгарският писател и фотограф Атила Бартиш е роден през 1968 г. в Търгу Муреш (Румъния), а от 1984 г., когато семейството му е лишено от румънско гражданство, живее в Будапеща. Автор е на „Разходката“ (роман, 1995), „Синееща се мъгла“ (разкази, 1998), „Покоят“ (роман, 2001), „Краят“ (роман, 2015) и др. Според литературната критика Бартиш е една от важните фигури на унгарския литературен . . .
Полезни връзки
