Чуден свят (2023)
Голяма част от стихотворенията в „Чуден свят“ са препратки, посвещения, „разговори“ със съвременни български и европейски поети, които Миндова е превеждала.
Насън и наяве (2021)
Книгата „Насън и наяве“ съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен.
Розово слънце (2021)
Димана Иванова се отличава не толкова с техниката си на писане, колкото с тематичните територии, в които навлиза.
Преображения (2020)
Поетическият свят на Мартиновски е лиричен, нежен, съчувствен, филантропски и философски.
Владимир Мартиновски (Скопие, 1974) е един от най-ярките представители на средното поколение в литературата на РС Македония – безспорен ерудит и интелектуалец.
Божествени частици (2020)
Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми „Да“ на читател.
Станислава Станоева е родена в Пловдив. Има множество публикации в литературни издания, както и награди от национални и международни литературни конкурси.
Увлечения (2020)
Велизар Николов знаеше, че е голям – и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето.
Велизар Николов (1949–2018) казва, че номерът му е да изважда думи от ръкава си – така се препитава. „Увлечения“ е последната книга на този оригинален поет.
Дървото на спомена (2020)
„Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни, че е човек“.
Людмила Миндова е поет, писател, балканист, преводач на художествена литература.
Предсказания 2020 (2019)
През 1555 г. френският лекар и астролог Мишел дьо Нострадам издава своите четиристишия „Предсказания“. Близо пет века по-късно Нели Лишковска се осмелява да създаде поетична мистификация с нови видения от бъдещето под формата на тристишия и със заглавие „Предсказания 2020“. „Предсказания“-та на Нели Лишковска пленяват с календарно разписана енигматичност. Под прикритието на обективното време във всяко гнездо с определена дата . . .
Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е . . .
Ръцете на Венера (2019)
С Вациетис започна много важен етап в развитието на следвоенната латвийска поезия… Той внася в нея една очовечена реалност, активна гражданска поезия, съзнание за човека като съставна част, но и като суверенно същество, жажда за нравствено извисяване – съчетани ту с топъл, светъл лиризъм и елегичност, ту с полемичен нерв, ту с остроумна парадоксалност или рязък сарказъм, което я очертава . . .
Ояр Вациетис (1933–1983) е едно от най-значимите имена на латвийската литература, народен поет на Латвия, един от стълбовете на модерната латвийска поезия през втората половина на ХХ век, оказал силно влияние на няколко поколения поети. Досега у нас са публикувани две книги на Вациетис: „Избрани стихотворения“ (1966) в превод на Константин Павлов и „Леден витраж“ (1987), съдържаща избрани стихотворения в . . .
Отворени възможности (2019)
Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите . . .
Не чети Дельоз на закуска (2019)
Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник – хипар . . .
Аквариум (2018)
„Аквариум“ съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки . . .
Сладкият хаос (2018)
Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си . . .
Полезни връзки
