Елегантният терорист (2024)
„Елегантният терорист“ е книга, писана на четири ръце от двама от най-значимите португалоезични автори – мозамбиканеца Мия Коту и анголеца Жозе Едуардо Агуалуза.
Симфония „Европа“ (2022)
„Симфония Европа“ е роман за възмъжаването на момчето музикант Андраш, възпитано в трансилванско румънско-унгарско семейство, в сянката на Студената война и Секуритате.
Габор Т. Санто (Будапеща, 1966) е унгарски писател и литературен редактор. През 1990 се дипломира във Факултета по политически науки и право на университета „Лоранд Йотвьош“, втора специалност естетика и юдаистика във Факултета по хуманитарни науки. Започва литературната си кариера със стихотворения и кратки прози. Романът му „Симфония Европа“ излиза през 2019 г. Негови творби са преведени на много езици. . . .
Наистина, от Владислав Христов
Никой не подозираше, че този хотел съществува. Макар и в центъра на града, той се намираше в задния двор на две жилищни сгради, построени доста по-късно.
Някой блъфира дори и в Рая (2022)
В този сборник са подбрани разкази от 14 съвременни гръцки писатели, гласовете на няколко различни поколения.
Мопсът на Вазов (2021)
„Мопсът на Вазов” събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години.
Вкусовете на живота (2021)
Във „Вкусовете на живота“ (2013) героини са майките, лелите, бабите… Голяма част от действието се развива в кухнята, с аромати и вкусове, но смесени с вкусовете на живота, понеже идват от историята и културното наследство. Атрактивен, емоционален роман, следващ стъпките на „Истанбул беше една приказка“.
Насън и наяве (2021)
Книгата „Насън и наяве“ съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен.
Завръщане в „Зелената котка“ (2021)
Качествена проза, увлекателно разказани истории, забавни моменти, луди герои и свежи приключения – всичкото това написано от сърце и душа с безапелационно писателско майсторство.
Сибин Майналовски е роден в Стара Загора в годината, когато Стивън Кинг изгрява с романа си „Кери“. Дебютът му в сп. „Върколак“ – разказът „Недовършено летене“ – е в годината, когато е основан Google. Носител е на наградите „Българска книга на годината“ и „Български автор на годината“ от Националния клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“, както и на безброй други . . .
Спи с мен (2021)
Ясена Юрукова е млада жена със скучен живот – творчески блокаж, еднообразна преподавателска кариера… Освен това спи с предишните си гаджета, към които не изпитва никакви чувства. Тя иска нещо ново и вълнуващо, но съдбата я изненадва, като ѝ поднася старите ѝ любови. Явор и Янчо са толкова различни, но и толкова подобни, зарязали я съответно преди единайсет и седем . . .
Ужас (2021)
Клуб LAZARUS се завръща и си търси секундант. На теб, читателю, се пада честта да участваш в уникален литературен дуел. Осем двойки умели фехтовачи в писането на страшни истории ще кръстосат пера на полето на хоръра. Ще се осмелиш ли да застанеш редом с нас?
Кварталът на погрешните избори (2021)
В „Кварталът на погрешните избори“ Марио Леви ни представя историите на хора, направили „погрешен“ избор по своя житейски път и безропотно носещи кръста на съдбата си.
Вайс, сакатият – разказ от Ласло Дарваши
Вайс седи пред прозореца, загледан в улицата, която излиза на площада. Съзерцава короните на излинелите акации, ярката табела на бакалията, насрания от гълъби паметник на националния герой.
Моят танк (2020)
Почти всички действащи лица в романа са действителни личности; действителни са местата, датите, дори часовете на събитията.
Събуждане в Шибуя (2020)
Когато седемнайсетгодишната Яна се озовава в бленуваното Токио, ѝ се иска да остане тук завинаги. Бързо се убеждава какви необозрими последици може да има желанието ѝ. Оказва се затворена в магичния кръг на оживения квартал на удоволствията Шибуя.
Анна Цима е родена през 1991 г. в Прага. Завършила е японистика във Философския факултет на Карловия университет. Понастоящем живее в Япония, където изучава следвоенната японска литература. Освен с писане се занимава и с рисуване и музика. Романът „Събуждане в Шибуя“ е писателският ѝ дебют, с който през 2019 г. спечелва най-престижната чешка литературна награда „Магнезия литера“ за откритие на . . .
След последната война (2020)
„След последната война“ е вторият роман на Бенедек Тот, един от най-отличимите унгарски автори от новото поколение. Увлекателна, задъхана проза, дистопия с елементи на екшън, фантастика, хорър и митологични препратки.
Бенедек Тот (1977, Капошвар) е унгарски писател и преводач. Завършва американска литература, работи като редактор, превел е над 50 романа от американски и английски автори, между които Стивън Кинг, Кормак Маккарти, Олдъс Хъксли, много разкази, комикси, сценарии и др. През 2014 г. излиза романът му „Сляпа надпревара“, за който е отличен с наградата „Марго“ за най-добра първа белетристична творба. Книгата . . .
Теория на чудатостите (2020)
„Теория на чудатостите“ описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г.
Твой син Хъкълбери Фин (2020)
„Твой син Хъкълбери Фин“ е книга за живота, смъртта и търсенето на собствената идентичност, роман за порастването или за отказа да се порасне, роман за отношенията между баща и син, любовен роман, и не на последно място – роман за дрогата и борбата със зависимостта.
Павла Хоракова е чешка писателка, преводачка от английски и сръбски език, публицистка и редакторка в Чешкото радио. През 2018 г. издава първия си роман за възрастни „Теория на чудатостите“, който през 2019 г. печели в Чехия наградата „Магнезия Литера“ за проза.
Беким Сейранович е сред нашумелите в последните години имена в съвременната хърватска проза. Живее между Скандинавия и Балканите, като участва едновременно в литературния живот на Хърватия, Норвегия и Босна.
Кварталът (2020)
В „Кварталът“ засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци – Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с . . .
Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е . . .
С такси в страната на чудесата (2019)
„С такси в страната на чудесата“ е сборник от хумористични разкази, които постепенно прерастват в приказно-абсурден „таксиметров“ роман. Тази книга е своеобразно продължение на първия сатирично-философски роман на Стан Рашков „Отпушени мисли“, излязъл през 2014 година. Още навремето сатирикът Стан (тогава Станимир) Рашков търсеше, откриваше и описваше абсурдите в нашата Страна на розите (и на склерозите). По-късно той замина за . . .
Милан Фющ (1888-1967, Будапеща) е унгарски писател, поет и драматург. Завършва право в Будапещенския университет (1912). Още с първата си стихосбирка през 1914 г. скъсва с всяка традиционна поетика. Най-значими от последвалите му творби са драмите „Нещастници” (1914) и „Крал Хенрик VI” (1931), повестите „Смеещите се” (1919) и „Адвент” (1922), както и романът „Историята на жена ми” (1942), номиниран през . . .
Мартин Ришави гостува в България
21 май, вторник, от 18:30 часа в Чешкия център в София.
На пост (2019)
Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата. Текстът е излят – като камбана, като изповед, . . .
Всичко това е любов (2019)
„Всичко това е любов” не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории . . .
само ЖЕСТОКО седя (2019)
Лято е в тази книга, дори и природата да не го изтъква, дори и цветята да са само едва напъпили или отдавна вече прецъфтели. Лято е в тази книга, тъй като светлината на лятото е запалена: веднъж пронизително остра, друг път смрачена от буреносни облаци, и същевременно – магична, светлина, която обезсилва часовника и компаса, събира без усилие разделеното във . . .
Фридерике Майрьокер (1924, Виена) е най-видната австрийска писателка днес. Житейска спътница на забележителния виенски авнгардист Ернст Яндл (1925–2000). Автор е на над 80 книги с поезия, проза, радиопиеси, четива за деца. Писането на Майрьокер минава през фазата на активизма – твърде характерна радикална естетическа нагласа за Виена през 50-те години на ХХ век, за да навлезе необратимо в дебрите на . . .
Врач (2018)
Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „Врач“, включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в . . .
Дяволина (2018)
Главен герой в романа „Дяволина“ е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът – може ли първото да бъде оправдание за второто?
Писател, поет, литературен критик, преводач, Дьорд Шпиро (Будапеща, 1946) завършва специалностите унгарска-руска-сърбохърватска филология в Университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща (1965-1970). Член е на унгарския ПЕН-клуб и е един от основателите на Дигиталната литературна академия. Един от най-продуктивните унгарски драматурзи. Носител на близо 20 унгарски награди за литература, между които „Атила Йожеф“ (1982), „Кошут“ (2006), „Милан Фющ“ (за романа „Плен“, 2005) . . .
Полезни връзки
