ЕРГО » Книги

Съдба и коментари

„Съдба и коментари“ (1993) е най-награждаваният роман в историята на сръбската литература и несъмнено един от най-важните на ХХ век, белязал своето време. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия . . .

,

Арената пред теб

Тъмни улици, потискаща атмосфера, гротескни лица, омраза, кръв, поругана чистота… Това е белетристиката на Тар. Стилът на писане е жив, многопластов, ярък, вае персонажите си само с няколко пестеливи, изразителни щриха: циганчето Чавка, покрусено от любовна мъка, литва подир любимата птица от покрива на общежитието, момченцето-фантазьор Лаца се колебае между изтерзаната от семейни кавги майка и баща си любовчията, майор . . .

,

Човекът, който живееше в сънищата

В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи . . .

,

Радослав Петкович (Белград, 1953) е сред най-изтъкнатите и обичани съвременни сръбски прозаици, чиито произведения с универсалната си философска проблематика, със своята дълбочина, ерудиция и разказваческа зрелост са спечелили престижни литературни награди и многобройни почитатели. Сред най-известните му творби са романите „Пътуване в Двиград“ (1979), настоящият „Съдба и коментари“ (1993, НИН-ова награда за най-добър роман на годината), „Съвършен спомен за смъртта“ . . .

Балаж Дьоре (р. 1951, Будапеща) е член-учредител на неконвенционалните писателски сдружения „Лелегзет“, „Йорлеи“ и др., секретар на Кръга на младите писатели „Атила Йожеф“ (1985), заместник-председател на Сдружението на писателите (2009-2012), редактор на литературния годишник „Уйхолд“ и списание „Изход 84“. Автор е на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий“ (1982), „Прекъснах един роман“ (2004), „Жилище назаем“ (2010), както и на множество . . .

Излаз на Адриатика

Ловаш израства през годините на развития социализъм, а съзнателния си живот живее след т. нар. смяна на системата, в размирния период, силно повлиян от опустошителните югославски войни. Това в немалка степен определя и мултикултурното ѝ съзнание на гражданин на света, от една страна, ограничаван от тесногръдието на югославските комунистически управници, от друга страна, заобикалян от многопластови вековни културни традиции и . . .

,

Илдико Ловаш (р. 1967 г., Суботица) завършва „Унгарски език и литература“ в Университета на Нови Сад. От 1998 г. е главен редактор на унгарското литературно списание „Юзенет“. Занимава се с писане и литература от 1994 г., когато излиза първият й сборник с разкази „Мастилница“. Оттогава публикува книгите „Другата история“ (1995), „Голтаци в историята“ (2000), Via del Corso (2001), „Излаз на . . .

Долината на Феята

Писането като откровеност срещу самия себе си – има в тази игра нещо много опасно, но в същото време и вълнуващо, като адреналинов шок. И когато човек е безпощадно откровен, изрича за себе си неща, от които и той самият се страхува, това е, което доставя огромно удоволствие. Пиша, защото искам да се чувствам добре. А се чувствам добре, когато . . .

,

Ендре Кукорели (р. 1951 г., Будапеща) завършва унгарска филология, история и библиотекознание в Будапещенския университет “Лоранд Йотвьош”. Изявява се като поет, писател и есеист. Преподава творческо писане в Академията за изобразително изкуство. Член е на унгарския ПЕН клуб. Участва във футболния отбор на унгарските писатели, европейски шампион през 2008 г. На парламентарните избори през 2010 г. е избран за депутат . . .

Сивия гълъб

„Сивия гълъб“ е единственият роман и последната творба на Шандор Тар. Психологически екшън с привкус на криминале, или екзистенциален хорър с елементи на любовна история, a защо не пародия на роман ноар – книгата търпи всякакви жанрови определения. Напрегнат, увлекателен стилово, романът ни повежда към тресавищата на греха, престъпленията и порока, обсебили за дни привидно безгрижния провинциален живот в неголям . . .

,

Даниела Фишерова (1948, Прага) е авторка на театрални и радиопиеси, филмови сценарии, книги за деца, сборници разкази и есета.

Хепиенд

Хепиендът е най-отявлената форма за манипулиране на действителността, която изкуството си позволява. Никъде другаде актуалният за дадена епоха вкус – бил той емоционален или морален – не е толкова точно фокусиран. Чрез хепиенда епохата сочи сама на себе си как нещата би трябвало да изглеждат. Тя знае, че в действителност това е невъзможно, знае, че хепиендът е фикция. В широкия . . .

,

Унгарският писател и поет Янош Хаи (1 април 1960, Вамошмикола) завършва руска филология и история в Сегедския университет, а по-късно и естетика в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. До 1989 г. учителствува, след това работи като редактор в няколко издателства. Започва да пише стихове в началото на ’80-те години. Първата му поетична книга излиза в 1989 г. Оттогава има публикувани 17 . . .

Ксанаду

Според легендата венецианският търговец безумно се влюбил в една красива девойка от крайморското градче Пиран, която с нетърпение чакала корабът на любимия ѝ най-сетне да хвърли котва в пристанището. Венецианецът, нехаещ за градските сплетни, издигнал палат с гледка към морето, а отпред сложил надпис: Lassa pur dir – Нека да говорят. Из „Пътеводител на Словения“ Във Ксанаду по заповед на . . .

,

Опиум

Бележка: Книгата има второ, допълнено и преработено издание от 2019 г. В разказите на Геза Чат, белязани от стилистиката на натурализма и пропити от ярките багри на символизма, оживява свят на ненависти и тайни страсти, на чудовищни злодейства. В творчеството му се преплитат мистичните детски изживявания и визии, сексуалността и бруталността на човека, загадките на човешката душа и смъртоносните ѝ . . .

,

„Дневник“ на унгарския писател Геза Чат (1887–1919) е откровена изповед, огледало на вътрешния му духовен мир, разтърсван от буреносни чувства, любови и страсти. Превъзходният лекар и психиатър Чат същевременно е изкушен морфинист и донжуан, който с лека ръка пропилява таланта си, а преди да сложи край на краткия си, но размирен живот, прострелва смъртоносно своята съпруга. В разказите му, белязани . . .

Покоят

Майка и син живеят заедно в един апартамент в столичния град. Навремето тя е била актриса, възхвалявана и боготворена от почитателите си, презирана и хулена от завистниците. Темпераментна и чувствена жена, която винаги е смятала, че при нужда човек може да си прости почти всичко. Не е излизала от дома си вече петнайсет години. Тръпне в страх, трупа едно след . . .

,

Унгарският писател и фотограф Атила Бартиш е роден през 1968 г. в Търгу Муреш (Румъния), а от 1984 г., когато семейството му е лишено от румънско гражданство, живее в Будапеща. Автор е на „Разходката“ (роман, 1995), „Синееща се мъгла“ (разкази, 1998), „Покоят“ (роман, 2001), „Краят“ (роман, 2015) и др. Според литературната критика Бартиш е една от важните фигури на унгарския литературен . . .

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close