Тихи години (2023)
Романът „Тихи години“ преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои – баща и дъщеря.
Вавилон (2023)
Годината е 2017, появила се е нова „социална“ мрежа #вавилон, централата ѝ е във Варна. От тази мрежа можеш да се откачиш единствено ако свързаният с теб „приятелски“ профил изчезне физически. Умре.
Феликс Австрия (2023)
Съдбите на две жени са се преплели така, сякаш са стволове на дървета – в неразривна връзка, която не им позволява нито да живеят, нито да дишат свободно, нито да останат една с друга, нито да си тръгнат.
София Андрухович (1982) е родена в град Ивано-Франкивск. Авторка на сборниците с разкази „Лятото на Милена“ (2002), „Старите хора“ (2003), „Жените на техните мъже“ (2005), романа „Сьомга“ (2007), „Съзвездието на Кокошката“ (2016) в съавторство с Марияна Прохаско и „Амадока“ (2020). Активно превежда от полски и английски. Дъщеря е на писателя Юрий Андрухович и съпруга на писателя и преводача Андрий Бондар. . . .
Симфония „Европа“ (2022)
„Симфония Европа“ е роман за възмъжаването на момчето музикант Андраш, възпитано в трансилванско румънско-унгарско семейство, в сянката на Студената война и Секуритате.
Габор Т. Санто (Будапеща, 1966) е унгарски писател и литературен редактор. През 1990 се дипломира във Факултета по политически науки и право на университета „Лоранд Йотвьош“, втора специалност естетика и юдаистика във Факултета по хуманитарни науки. Започва литературната си кариера със стихотворения и кратки прози. Романът му „Симфония Европа“ излиза през 2019 г. Негови творби са преведени на много езици. . . .
Всеки полудява по свой начин (2022)
Романът на Стефан Чапалику „Всеки полудява по свой начин” е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години.
Култ (2021)
В едно затънтено градче в Карпатите пристига младият учител-стажант по биология Юрко Банзай. Той е почитател на ъндърграунд културата, халюциногенните гъби, Джими Хендрикс и леките наркотици.
Вкусовете на живота (2021)
Във „Вкусовете на живота“ (2013) героини са майките, лелите, бабите… Голяма част от действието се развива в кухнята, с аромати и вкусове, но смесени с вкусовете на живота, понеже идват от историята и културното наследство. Атрактивен, емоционален роман, следващ стъпките на „Истанбул беше една приказка“.
Черните обувки (2021)
Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят.
Спи с мен (2021)
Ясена Юрукова е млада жена със скучен живот – творчески блокаж, еднообразна преподавателска кариера… Освен това спи с предишните си гаджета, към които не изпитва никакви чувства. Тя иска нещо ново и вълнуващо, но съдбата я изненадва, като ѝ поднася старите ѝ любови. Явор и Янчо са толкова различни, но и толкова подобни, зарязали я съответно преди единайсет и седем . . .
Мартин Фарнер (1964, Яблонец на Ниса) следва драматургия в Театралния факултет на Академията по изящни изкуства в Прага. С Петър Улрих написват пиесата „Легенда“ за Градския театър в Бърно. На 30-годишна възраст със съпругата си Хелена отиват да живеят в отдалечената ферма Пустина, недалеч от Литомишъл, след това в Осиков, в планината Йесеники. Раждат се децата им Адам, Рихард и . . .
Кварталът на погрешните избори (2021)
В „Кварталът на погрешните избори“ Марио Леви ни представя историите на хора, направили „погрешен“ избор по своя житейски път и безропотно носещи кръста на съдбата си.
Невинни (2020)
Романът на Дияна Боева „Невинни“ е продължение на „Писма за оригами“ и ни пренася в една по-нова епоха – 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена.
Моят танк (2020)
Почти всички действащи лица в романа са действителни личности; действителни са местата, датите, дори часовете на събитията.
Събуждане в Шибуя (2020)
Когато седемнайсетгодишната Яна се озовава в бленуваното Токио, ѝ се иска да остане тук завинаги. Бързо се убеждава какви необозрими последици може да има желанието ѝ. Оказва се затворена в магичния кръг на оживения квартал на удоволствията Шибуя.
Анна Цима е родена през 1991 г. в Прага. Завършила е японистика във Философския факултет на Карловия университет. Понастоящем живее в Япония, където изучава следвоенната японска литература. Освен с писане се занимава и с рисуване и музика. Романът „Събуждане в Шибуя“ е писателският ѝ дебют, с който през 2019 г. спечелва най-престижната чешка литературна награда „Магнезия литера“ за откритие на . . .
След последната война (2020)
„След последната война“ е вторият роман на Бенедек Тот, един от най-отличимите унгарски автори от новото поколение. Увлекателна, задъхана проза, дистопия с елементи на екшън, фантастика, хорър и митологични препратки.
Бенедек Тот (1977, Капошвар) е унгарски писател и преводач. Завършва американска литература, работи като редактор, превел е над 50 романа от американски и английски автори, между които Стивън Кинг, Кормак Маккарти, Олдъс Хъксли, много разкази, комикси, сценарии и др. През 2014 г. излиза романът му „Сляпа надпревара“, за който е отличен с наградата „Марго“ за най-добра първа белетристична творба. Книгата . . .
Теория на чудатостите (2020)
„Теория на чудатостите“ описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г.
Твой син Хъкълбери Фин (2020)
„Твой син Хъкълбери Фин“ е книга за живота, смъртта и търсенето на собствената идентичност, роман за порастването или за отказа да се порасне, роман за отношенията между баща и син, любовен роман, и не на последно място – роман за дрогата и борбата със зависимостта.
Павла Хоракова е чешка писателка, преводачка от английски и сръбски език, публицистка и редакторка в Чешкото радио. През 2018 г. издава първия си роман за възрастни „Теория на чудатостите“, който през 2019 г. печели в Чехия наградата „Магнезия Литера“ за проза.
Беким Сейранович е сред нашумелите в последните години имена в съвременната хърватска проза. Живее между Скандинавия и Балканите, като участва едновременно в литературния живот на Хърватия, Норвегия и Босна.
Кварталът (2020)
В „Кварталът“ засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци – Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с . . .
Жената мислител (2020)
Сюжетът на романа „Жената мислител“ се фокусира върху срещата на философ и жена пианистка, както и отношенията им с неколцина хора от тяхното обкръжение.
В своя живот големият руски философ и филолог Алексей Лосев преминава през много изпитания: заточение и десет години лагер, болести и слепота, преследвания.
Сърца от стомана (2019)
2041-ва. България е световна икономическа сила, обществото ѝ е богато и мирно. Няма престъпления и насилие, затворите са празни.
Милан Фющ (1888-1967, Будапеща) е унгарски писател, поет и драматург. Завършва право в Будапещенския университет (1912). Още с първата си стихосбирка през 1914 г. скъсва с всяка традиционна поетика. Най-значими от последвалите му творби са драмите „Нещастници” (1914) и „Крал Хенрик VI” (1931), повестите „Смеещите се” (1919) и „Адвент” (1922), както и романът „Историята на жена ми” (1942), номиниран през . . .
Мартин Ришави гостува в България
21 май, вторник, от 18:30 часа в Чешкия център в София.
На пост (2019)
Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата. Текстът е излят – като камбана, като изповед, . . .
Врач (2018)
Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „Врач“, включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в . . .
Мартин Ришави (1967, Прага) завършва биология в Природонаучния факултет на Карловия университет и сценаристика и драматургия в Академията за филмово изкуство в Прага (FAMU). От 2009 до 2016 г. е ръководител на катедра „Сценаристика и драматургия“ във FAMU, а в момента работи в нея като асистент. Автор е на редица документални филми, свързани със Сибир („Афонка повече не иска да . . .
Дяволина (2018)
Главен герой в романа „Дяволина“ е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът – може ли първото да бъде оправдание за второто?
Писател, поет, литературен критик, преводач, Дьорд Шпиро (Будапеща, 1946) завършва специалностите унгарска-руска-сърбохърватска филология в Университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща (1965-1970). Член е на унгарския ПЕН-клуб и е един от основателите на Дигиталната литературна академия. Един от най-продуктивните унгарски драматурзи. Носител на близо 20 унгарски награди за литература, между които „Атила Йожеф“ (1982), „Кошут“ (2006), „Милан Фющ“ (за романа „Плен“, 2005) . . .
Когато светът беше невинен (2018)
„Когато светът беше невинен“ продължава темата за детството от първите два романа на Йоана Първулеску чрез своеобразно пътуване във времето, като в поредица от свързани тематично глави проследяваме различни случки и приключения на разказвачката Ана като малко момиче в Брашов по времето на комунизма. Книгата се фокусира върху живота на едно семейство – това на Ана в един свят, изпълнен . . .
Полезни връзки
