Балаж Дьоре (р. 1951, Будапеща) е член-учредител на неконвенционалните писателски сдружения „Лелегзет“, „Йорлеи“ и др., секретар на Кръга на младите писатели „Атила Йожеф“ (1985), заместник-председател на Сдружението на писателите (2009-2012), редактор на литературния годишник „Уйхолд“ и списание „Изход 84“. Автор е на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий“ (1982), „Прекъснах един роман“ (2004), „Жилище назаем“ (2010), както и на множество . . .
Излаз на Адриатика (2008)
Ловаш израства през годините на развития социализъм, а съзнателния си живот живее след т. нар. смяна на системата, в размирния период, силно повлиян от опустошителните югославски войни. Това в немалка степен определя и мултикултурното ѝ съзнание на гражданин на света, от една страна, ограничаван от тесногръдието на югославските комунистически управници, от друга страна, заобикалян от многопластови вековни културни традиции и . . .
Илдико Ловаш (р. 1967 г., Суботица) завършва „Унгарски език и литература“ в Университета на Нови Сад. От 1998 г. е главен редактор на унгарското литературно списание „Юзенет“. Занимава се с писане и литература от 1994 г., когато излиза първият й сборник с разкази „Мастилница“. Оттогава публикува книгите „Другата история“ (1995), „Голтаци в историята“ (2000), Via del Corso (2001), „Излаз на . . .
Долината на Феята (2008)
Писането като откровеност срещу самия себе си – има в тази игра нещо много опасно, но в същото време и вълнуващо, като адреналинов шок. И когато човек е безпощадно откровен, изрича за себе си неща, от които и той самият се страхува, това е, което доставя огромно удоволствие. Пиша, защото искам да се чувствам добре. А се чувствам добре, когато . . .
Ендре Кукорели (р. 1951 г., Будапеща) завършва унгарска филология, история и библиотекознание в Будапещенския университет “Лоранд Йотвьош”. Изявява се като поет, писател и есеист. Преподава творческо писане в Академията за изобразително изкуство. Член е на унгарския ПЕН клуб. Участва във футболния отбор на унгарските писатели, европейски шампион през 2008 г. На парламентарните избори през 2010 г. е избран за депутат . . .
Сивия гълъб (2008)
„Сивия гълъб“ е единственият роман и последната творба на Шандор Тар. Психологически екшън с привкус на криминале, или екзистенциален хорър с елементи на любовна история, a защо не пародия на роман ноар – книгата търпи всякакви жанрови определения. Напрегнат, увлекателен стилово, романът ни повежда към тресавищата на греха, престъпленията и порока, обсебили за дни привидно безгрижния провинциален живот в неголям . . .
Даниела Фишерова (1948, Прага) е авторка на театрални и радиопиеси, филмови сценарии, книги за деца, сборници разкази и есета.
Хепиенд (2008)
Хепиендът е най-отявлената форма за манипулиране на действителността, която изкуството си позволява. Никъде другаде актуалният за дадена епоха вкус – бил той емоционален или морален – не е толкова точно фокусиран. Чрез хепиенда епохата сочи сама на себе си как нещата би трябвало да изглеждат. Тя знае, че в действителност това е невъзможно, знае, че хепиендът е фикция. В широкия . . .
Белият цар (2008)
Романът „Белият цар“ разказва за най-тежките години от живота на едно тринайсетгодишно момче, след като баща му е интерниран в трудов лагер заради подписването на протестна декларация. В поредицата от споделени изповеди с един и същи главен герой се очертава един абсурден свят, а времето и мястото на действието е румънска Трансилвания от 80-те години на ХХ век, по-точно краят . . .
Унгарският писател и поет Янош Хаи (1 април 1960, Вамошмикола) завършва руска филология и история в Сегедския университет, а по-късно и естетика в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. До 1989 г. учителствува, след това работи като редактор в няколко издателства. Започва да пише стихове в началото на ’80-те години. Първата му поетична книга излиза в 1989 г. Оттогава има публикувани 17 . . .
Ксанаду (2006)
Според легендата венецианският търговец безумно се влюбил в една красива девойка от крайморското градче Пиран, която с нетърпение чакала корабът на любимия ѝ най-сетне да хвърли котва в пристанището. Венецианецът, нехаещ за градските сплетни, издигнал палат с гледка към морето, а отпред сложил надпис: Lassa pur dir – Нека да говорят. Из „Пътеводител на Словения“ Във Ксанаду по заповед на . . .
Покоят (2004)
Майка и син живеят заедно в един апартамент в столичния град. Навремето тя е била актриса, възхвалявана и боготворена от почитателите си, презирана и хулена от завистниците. Темпераментна и чувствена жена, която винаги е смятала, че при нужда човек може да си прости почти всичко. Не е излизала от дома си вече петнайсет години. Тръпне в страх, трупа едно след . . .
Унгарският писател и фотограф Атила Бартиш е роден през 1968 г. в Търгу Муреш (Румъния), а от 1984 г., когато семейството му е лишено от румънско гражданство, живее в Будапеща. Автор е на „Разходката“ (роман, 1995), „Синееща се мъгла“ (разкази, 1998), „Покоят“ (роман, 2001), „Краят“ (роман, 2015) и др. Според литературната критика Бартиш е една от важните фигури на унгарския литературен . . .