Капки време върху сърцето (2024)
Любомир Пеевски e автор на детска литература и научна фантастика, драматург и сатирик. Роден е на 7 септември 1943 г. в с. Фурен, Врачанска област.
Любомир Пеевски e автор на детска литература и научна фантастика, драматург и сатирик. Роден е на 7 септември 1943 г. в с. Фурен, Врачанска област.
Картографиране на себе си (2023)
В чудесните стихове, с които Славица Гаджова Свидерска картографира себе си, откриваме целия свят. – Владимир Левчев
Белите дървета на моите сънища (2022)
Стихотворенията спират вниманието ни върху човешката тревожност, върху бягството от една действителност към друга, върху ранимостта на човешката душа. Чуваме поетичен глас, който се вслушва в паметта и показва как може да се придава неочаквано друг живот на важните моменти – онези, които ни променят.
Като днес, като винаги (2022)
Поезия, изградена от естествени материали. Отглеждане на смисъл без изкуствено наторяване. Запазване на чувството без консерванти. Ефирен полъх на думи над минало и настояще. Вселена за завръщане.
Драскотини (2021)
„Като се събудих бях Бог.“ Стиховете в тази книга драскат като камъче в обувката на читателя.
Ние – същите (2021)
„Ние – същите“ е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова/Свилина.
Дървото на спомена (2020)
„Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни, че е човек“.
Людмила Миндова е поет, писател, балканист, преводач на художествена литература.
Комореби (2019)
Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът! Митко Новков „Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя . . .
Палимпсест (2017)
Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност „палимпсест“ назовава сегашността ни. Не само защото под всички нови и по-нови творби от всякакви жанрове прозират оригиналите на Слово(Свето)сътворението, но и защото ние, хората . . .
Стефан Жечев (р. 1949) е завършил българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През целия си живот е работил като учител по български език и литература в родния си град Шабла. Сътрудничил е с публицистични материали и фейлетони в периодичния печат. Бил е сътрудник на Радио Варна. Има няколко отличия от национални поетични конкурси. Негови стихове са печатани . . .
Господарят на дивия плаж (2016)
Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после . . .
Нов сън за щастие (2016)
В морето от поетически книги, които всяка година излизат в България, книгата на Ивайло Иванов е истински остров. Книгата наистина е „нова“, но „нова“ не в смисъла на експеримент, който винаги претенциозно иска да донесе „новина“ на света, а в смисъла на нейната класичност. Човекът, взиращ се в света от страниците на книгата, вече го вижда като Творение, такова каквото . . .
Ивайло Иванов (1972, Троян – 2016) завършва средно образование в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Работил е като стажант-редактор във в. „Литературен форум“, рецензент в изд. „ПАН – В. Т.“ и разпространител на книги. Автор е на стихосбирките „Хензел и Гретел“ (поема, 1995), „Искри от воденичните ми камъни“ (сатири, 1997), . . .
Звезден корен (2015)
„Звезден корен“ е първото цялостно представяне на поезията на Анте Поповски в България. Книгата включва най-доброто и характерно за неговата поетика. В първата част на изданието са включени 84 стихотворения най-вече от последната, най-важна за поета книга „Две тишини“. Във втората част са включени откъси от 9 песни от поетическия шедьовър на Анте Поповски – епическата поема „Свята песен“, подбрани . . .
Поетът е хтонично същество (2015)
Мислех, че съм свикнал с изненадите на Пламен Антов. Във всяка негова книга има елемент, който престъпва табутата и разсича клишираната представа за това, което поезията е или трябва да бъде… Въпреки всичко новата му поетична книга ме изненада. Не очаквах от него толкова яростен фронтален сблъсък със съвременната цивилизация, с нейното бърборене, с нехайното ѝ празноглавие. Не очаквах такава . . .
Яйца на феникс (2014)
Новата книга на поета Роман Кисьов „Яйца на феникс“ съдържа кратки стихотворения, които той назовава „лапидарии“. Тук краткостта е градивен принцип на всяко стихотворение. Може би би било уместно да припомним едно заключение на великия римски поет Хораций: „Опитвам се да бъда кратък, / а ставам тъмен.“ При нашия поет нека преустроим мисълта на Хораций: „Опитвам се да бъда ясен… . . .
Роман Кисьов (р. 1962, Казанлък) е поет, художник и преводач на поезия. Отраснал е в Русе. Завършил е Художествената гимназия в родния си град и Националната художествена академия в София, специалност „Живопис“, в класа на акад. Светлин Русев. Живее в София. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Самостоятелни изложби – в София, Виена, Берлин и Скопие. Участия . . .
Унгарският писател Имре Оравец (р. 1943, село Сайла) завършва унгарска филология в университета „Лайош Кошут“ в Дебрецен. Бил е общ работник, учител, секретар и преводач, работи като асистент по икономика, сътрудник и редактор в столичния седмичник „Живот и литература“ (ÉS). Пребивава неколкократно в САЩ. Превежда от английски и немски. Автор на стихосбирките „Кора“ (1972), „Книга на индианците хопи“ (1983), „Прах“ (2000), „Умиращо дърво“ . . .
Владислав Христов е автор на книгите „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (стихотворения, 2019), „Мопсът на Вазов“ (краткости, 2021), „Мед от оси“ (публицистика, 2023).
Полезни връзки
