ЕРГО » Книги

След последната война

„След последната война“ е вторият роман на Бенедек Тот, един от най-отличимите унгарски автори от новото поколение. Увлекателна, задъхана проза, дистопия с елементи на екшън, фантастика, хорър и митологични препратки.

,

Бенедек Тот (1977, Капошвар) е унгарски писател и преводач. Завършва американска литература, работи като редактор, превел е над 50 романа от американски и английски автори, между които Стивън Кинг, Кормак Маккарти, Олдъс Хъксли, много разкази, комикси, сценарии и др. През 2014 г. излиза романът му „Сляпа надпревара“, за който е отличен с наградата „Марго“ за най-добра първа белетристична творба. Книгата . . .

Убийство в експреса

Осем пиеси, осем актуални сюжета. Берта е музата на писател, която с гръм и трясък влиза през стената, за да му помогне в творческата му безизходица. Дали ще успее? „Убивай и граби“ е мотото на синовете на една държава, които прегазват всичко ценно на този свят. Връзката на жени от три различни поколения с един мъж на средна възраст, изпаднал . . .

,

Унгарският писател, поет и драматург Габор Гьоргеи (Будапеща, 1929) има дълга и изпълнена с перипетии биография. Работи като драматург във филмовото студио „Панония“, а по-късно става литературен директор на театъра в Сегед. Бил е художествен директор на Унгарската телевизия. От 2001 г. е председател на унгарския ПЕН клуб. През 2002 г. става един от основателите на Академията за литература и . . .

Опиум (ново издание)

Второто допълнено и преработено издание на „Опиум“ от унгарския писател Геза Чат (1887-1919) съдържа онези негови разкази, които са най-характерни за творчеството му, тук намират място и някои от литературните му експерименти.

,

Милан Фющ (1888-1967, Будапеща) е унгарски писател, поет и драматург. Завършва право в Будапещенския университет (1912). Още с първата си стихосбирка през 1914 г. скъсва с всяка традиционна поетика. Най-значими от последвалите му творби са драмите „Нещастници” (1914) и „Крал Хенрик VI” (1931), повестите „Смеещите се” (1919) и „Адвент” (1922), както и романът „Историята на жена ми” (1942), номиниран през . . .

Аквариум

„Аквариум“ съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки . . .

,

Зита Ижо (Будапеща, 1986) е унгарска поетеса и писателка, изявява се и като преводач, драматург, редактор на поредицата за световна литература „Хоризонти“ на Съюза на младите писатели и изд. „Калиграм“, както и на сайта за детска литература Üveghegy. Завършва право в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. С първата си драма – написана в съавторство със сестра ѝ – печели конкурса за . . .

Дяволина

Главен герой в романа „Дяволина“ е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът – може ли първото да бъде оправдание за второто?

,

Писател, поет, литературен критик, преводач, Дьорд Шпиро (Будапеща, 1946) завършва специалностите унгарска-руска-сърбохърватска филология в Университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща (1965-1970). Член е на унгарския ПЕН-клуб и е един от основателите на Дигиталната литературна академия. Един от най-продуктивните унгарски драматурзи. Носител на близо 20 унгарски награди за литература, между които „Атила Йожеф“ (1982), „Кошут“ (2006), „Милан Фющ“ (за романа „Плен“, 2005) . . .

Девици и чудовища

Отношенията между мъжа и жената, смешното и тъжното, делничното и ексцентричното обединява пиесите в настоящия сборник. Една жена на 35 в търсене на любовта и идеалния партньор; последната нощ на Моцарт, в която се изповядва пред съпругата си Констанца, и техните превъплъщения с помощта на пръстена от „Вълшебната флейта“; вълнуващата среща между забележителната Джина Лолобриджида и кубинския лидер Фидел Кастро; . . .

,

Клада

„Клада“ е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Баба ѝ я намира в интерната за сираци и я взема със себе си. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, . . .

,

Дьорд Драгоман е ярка фигура в съвременната унгарска литература, световната си слава дължи на втория си роман „Белият цар“ (2005), с който е познат и на българските читатели. Литературните му успехи започват с “Книга за опустошението” (2002), а романът „Клада“ (2014), който сега предлагаме на любезния читател, е третият му монументален роман. Автор е на сборника с разкази „Хор от . . .

Легенда за Пендрагон

„Легенда за Пендрагон“ е готическо философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, при което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. . . .

,

Антал Серб (1901–1945) е унгарски писател, литературовед и преводач. Роден в неортодоксално еврейско семейство в Будапеща, той е кръстен в католическата вяра. Живее продължително във Франция и Италия, прекарва една година и в Лондон. Още като студент публикува есе за Георг Тракл и бързо си извоюва репутацията на солиден учен с литературните си трудове върху творчеството на Уилям Блейк, Хенрик . . .

Савел

В „Савел“ действието се развива четири години след разпъването на Исус, в земите на Юдея. Осененият от прозрение свише Савел става ревностен проповедник на Христовата вяра. Съсредоточеното изложение на романа, насищането с параболистични значения превръщат делничната му битийност и наглед субективните изживявания не в чисто психологически материал, а във формотворчески елемент. А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците . . .

,

Миклош Месьой (1921-2001) е унгарски писател и поет, автор на книги с разкази, приказки, пиеси, есета, множество романи, между които „Смъртта на атлета“ (1966), „Савел“ (1968), „Филм“ (1976) и др. Завършва право в университета „Петер Пазман“. Публикува от края на 1940-те години, работи като драматург в будапещенския Куклен театър (1951-52). Един от говорителите на унгарската „Демократична харта“ през 1993 г. . . .

Турско огледало

В романа „Турско огледало“ Виктор Хорват създава огледален образ на християнската история. Авторът е изобразил един пъстър човешки свят, пропит със знанието, натрупано от всички уседнали в пресечната точка на неговия град етноси.

,

Кръщение в потоп

„Не съм убиец. Наистина, никой не ме и обвинява в убийство. Всички знаят, че не е станало убийство.“ Така започва романът на Ищван Вьорьош „Кръщение в потоп“ с подзаглавие „Незавършено криминале“, чиято двузначност изостря напрежението. Кръщение, обаче не със светена вода, а в буйните води на потопа, изпратен от самия Бог. Книгата разглежда живота от метафизичен аспект, провеждащото се разследване . . .

,

Подходящият ден

Книгата с избрани стихотворения „Подходящият ден“ на унгарския писател и поет Имре Оравец е представителна извадка от цялото му поетично творчество, като включва и най-новата му стихосбирка „Умиращо дърво“ (2015) и наброява близо 100 стихотворения. Досега на български език от Имре Оравец е публикувана поемата в проза „Септември 1972“ („Ерго“, София, 2013). „…в крайна сметка се осмелих да изпълзя от . . .

,

Диктати

Левенте Кирай е провокативен писател. Въображението му ражда най-невероятни обрати в странните му разкази със странни герои, черен хумор и често зловещи развръзки. Това обаче не са хватки за привличане на по-широк кръг читатели, не са разкази за лековато забавление. Зад написаното се крият дълбоките въпроси на съвременното ни битие, на разколебания смисъл и разклатена вяра, на човешката самота и . . .

,

Копелето на сатаната

Животът е изречение – не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои – унгарци, ту от руснаци. Естер . . .

,

Унгарският писател Имре Оравец (р. 1943, село Сайла) завършва унгарска филология в университета „Лайош Кошут“ в Дебрецен. Бил е общ работник, учител, секретар и преводач, работи като асистент по икономика, сътрудник и редактор в столичния седмичник „Живот и литература“ (ÉS). Пребивава неколкократно в САЩ. Превежда от английски и немски. Автор на стихосбирките „Кора“ (1972), „Книга на индианците хопи“ (1983), „Прах“ (2000), „Умиращо дърво“ . . .

Септември 1972

„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това . . .

,

Златно везмо

Пожъналият голям успех в Унгария роман на Ева Банки спада към онази вълна в световната литература, чийто най-известен представител е Умберто Еко. „Златно везмо“ е мистична детективска история, разиграваща се в Средновековието.

,

Арената пред теб

Тъмни улици, потискаща атмосфера, гротескни лица, омраза, кръв, поругана чистота… Това е белетристиката на Тар. Стилът на писане е жив, многопластов, ярък, вае персонажите си само с няколко пестеливи, изразителни щриха: циганчето Чавка, покрусено от любовна мъка, литва подир любимата птица от покрива на общежитието, момченцето-фантазьор Лаца се колебае между изтерзаната от семейни кавги майка и баща си любовчията, майор . . .

,

Три плюс 1

Петер Зилахи, пътешественик, авантюрист, инициатор на много представления и провокации, много прилича на Жан Артюр Рембо по време на Парижката комуна. Въпреки че нямам представа за външността на Жан Артюр, нещо ми подсказва, че е изглеждал като Петер Зилахи.

,
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close