Вайс седи пред прозореца, загледан в улицата, която излиза на площада. Съзерцава короните на излинелите акации, ярката табела на бакалията, насрания от гълъби паметник на националния герой.
Моят танк (2020)
Почти всички действащи лица в романа са действителни личности; действителни са местата, датите, дори часовете на събитията.
След последната война (2020)
„След последната война“ е вторият роман на Бенедек Тот, един от най-отличимите унгарски автори от новото поколение. Увлекателна, задъхана проза, дистопия с елементи на екшън, фантастика, хорър и митологични препратки.
Бенедек Тот (1977, Капошвар) е унгарски писател и преводач. Завършва американска литература, работи като редактор, превел е над 50 романа от американски и английски автори, между които Стивън Кинг, Кормак Маккарти, Олдъс Хъксли, много разкази, комикси, сценарии и др. През 2014 г. излиза романът му „Сляпа надпревара“, за който е отличен с наградата „Марго“ за най-добра първа белетристична творба. Книгата . . .
Убийство в експреса (2019)
Осем пиеси, осем актуални сюжета. Берта е музата на писател, която с гръм и трясък влиза през стената, за да му помогне в творческата му безизходица. Дали ще успее? „Убивай и граби“ е мотото на синовете на една държава, които прегазват всичко ценно на този свят. Връзката на жени от три различни поколения с един мъж на средна възраст, изпаднал . . .
Унгарският писател, поет и драматург Габор Гьоргеи (Будапеща, 1929) има дълга и изпълнена с перипетии биография. Работи като драматург във филмовото студио „Панония“, а по-късно става литературен директор на театъра в Сегед. Бил е художествен директор на Унгарската телевизия. От 2001 г. е председател на унгарския ПЕН клуб. През 2002 г. става един от основателите на Академията за литература и . . .
Опиум (ново издание) (2019)
Второто допълнено и преработено издание на „Опиум“ от унгарския писател Геза Чат (1887-1919) съдържа онези негови разкази, които са най-характерни за творчеството му, тук намират място и някои от литературните му експерименти.
Милан Фющ (1888-1967, Будапеща) е унгарски писател, поет и драматург. Завършва право в Будапещенския университет (1912). Още с първата си стихосбирка през 1914 г. скъсва с всяка традиционна поетика. Най-значими от последвалите му творби са драмите „Нещастници” (1914) и „Крал Хенрик VI” (1931), повестите „Смеещите се” (1919) и „Адвент” (1922), както и романът „Историята на жена ми” (1942), номиниран през . . .
Аквариум (2018)
„Аквариум“ съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки . . .
Зита Ижо (Будапеща, 1986) е унгарска поетеса и писателка, изявява се и като преводач, драматург, редактор на поредицата за световна литература „Хоризонти“ на Съюза на младите писатели и изд. „Калиграм“, както и на сайта за детска литература Üveghegy. Завършва право в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. С първата си драма – написана в съавторство със сестра ѝ – печели конкурса за . . .
Дяволина (2018)
Главен герой в романа „Дяволина“ е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът – може ли първото да бъде оправдание за второто?
Писател, поет, литературен критик, преводач, Дьорд Шпиро (Будапеща, 1946) завършва специалностите унгарска-руска-сърбохърватска филология в Университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща (1965-1970). Член е на унгарския ПЕН-клуб и е един от основателите на Дигиталната литературна академия. Един от най-продуктивните унгарски драматурзи. Носител на близо 20 унгарски награди за литература, между които „Атила Йожеф“ (1982), „Кошут“ (2006), „Милан Фющ“ (за романа „Плен“, 2005) . . .
Девици и чудовища (2017)
Отношенията между мъжа и жената, смешното и тъжното, делничното и ексцентричното обединява пиесите в настоящия сборник. Една жена на 35 в търсене на любовта и идеалния партньор; последната нощ на Моцарт, в която се изповядва пред съпругата си Констанца, и техните превъплъщения с помощта на пръстена от „Вълшебната флейта“; вълнуващата среща между забележителната Джина Лолобриджида и кубинския лидер Фидел Кастро; . . .
Клада (2017)
„Клада“ е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Баба ѝ я намира в интерната за сираци и я взема със себе си. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, . . .
Дьорд Драгоман е ярка фигура в съвременната унгарска литература, световната си слава дължи на втория си роман „Белият цар“ (2005), с който е познат и на българските читатели. Литературните му успехи започват с “Книга за опустошението” (2002), а романът „Клада“ (2014), който сега предлагаме на любезния читател, е третият му монументален роман. Автор е на сборника с разкази „Хор от . . .
Легенда за Пендрагон (2017)
„Легенда за Пендрагон“ е готическо философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, при което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. . . .
Антал Серб (1901–1945) е унгарски писател, литературовед и преводач. Роден в неортодоксално еврейско семейство в Будапеща, той е кръстен в католическата вяра. Живее продължително във Франция и Италия, прекарва една година и в Лондон. Още като студент публикува есе за Георг Тракл и бързо си извоюва репутацията на солиден учен с литературните си трудове върху творчеството на Уилям Блейк, Хенрик . . .
Савел (2017)
В „Савел“ действието се развива четири години след разпъването на Исус, в земите на Юдея. Осененият от прозрение свише Савел става ревностен проповедник на Христовата вяра. Съсредоточеното изложение на романа, насищането с параболистични значения превръщат делничната му битийност и наглед субективните изживявания не в чисто психологически материал, а във формотворчески елемент. А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците . . .
Миклош Месьой (1921-2001) е унгарски писател и поет, автор на книги с разкази, приказки, пиеси, есета, множество романи, между които „Смъртта на атлета“ (1966), „Савел“ (1968), „Филм“ (1976) и др. Завършва право в университета „Петер Пазман“. Публикува от края на 1940-те години, работи като драматург в будапещенския Куклен театър (1951-52). Един от говорителите на унгарската „Демократична харта“ през 1993 г. . . .
Турско огледало (2017)
В романа „Турско огледало“ Виктор Хорват създава огледален образ на християнската история. Авторът е изобразил един пъстър човешки свят, пропит със знанието, натрупано от всички уседнали в пресечната точка на неговия град етноси.
Най-новото в „Модерна европейска проза“
Антивоенният роман „Майната им на хилядата динара“ от хърватския писател Борис Дежулович и романът „Кръщение в потоп“ от унгареца Ищван Вьорьош.
Кръщение в потоп (2016)
„Не съм убиец. Наистина, никой не ме и обвинява в убийство. Всички знаят, че не е станало убийство.“ Така започва романът на Ищван Вьорьош „Кръщение в потоп“ с подзаглавие „Незавършено криминале“, чиято двузначност изостря напрежението. Кръщение, обаче не със светена вода, а в буйните води на потопа, изпратен от самия Бог. Книгата разглежда живота от метафизичен аспект, провеждащото се разследване . . .
Подходящият ден (2016)
Книгата с избрани стихотворения „Подходящият ден“ на унгарския писател и поет Имре Оравец е представителна извадка от цялото му поетично творчество, като включва и най-новата му стихосбирка „Умиращо дърво“ (2015) и наброява близо 100 стихотворения. Досега на български език от Имре Оравец е публикувана поемата в проза „Септември 1972“ („Ерго“, София, 2013). „…в крайна сметка се осмелих да изпълзя от . . .
Диктати (2015)
Левенте Кирай е провокативен писател. Въображението му ражда най-невероятни обрати в странните му разкази със странни герои, черен хумор и често зловещи развръзки. Това обаче не са хватки за привличане на по-широк кръг читатели, не са разкази за лековато забавление. Зад написаното се крият дълбоките въпроси на съвременното ни битие, на разколебания смисъл и разклатена вяра, на човешката самота и . . .
Копелето на сатаната (2015)
Животът е изречение – не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои – унгарци, ту от руснаци. Естер . . .
Щастлива книга (2012)
Дьоре използва словото като заклинание. Сякаш не разказва истории, а прави вълшебства. С тях иска да омагьоса съдбата и да я обърне в добрата посока.
Унгарският писател Имре Оравец (р. 1943, село Сайла) завършва унгарска филология в университета „Лайош Кошут“ в Дебрецен. Бил е общ работник, учител, секретар и преводач, работи като асистент по икономика, сътрудник и редактор в столичния седмичник „Живот и литература“ (ÉS). Пребивава неколкократно в САЩ. Превежда от английски и немски. Автор на стихосбирките „Кора“ (1972), „Книга на индианците хопи“ (1983), „Прах“ (2000), „Умиращо дърво“ . . .
Септември 1972 (2012)
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това . . .
Златно везмо (2011)
Пожъналият голям успех в Унгария роман на Ева Банки спада към онази вълна в световната литература, чийто най-известен представител е Умберто Еко. „Златно везмо“ е мистична детективска история, разиграваща се в Средновековието.
Арената пред теб (2011)
Тъмни улици, потискаща атмосфера, гротескни лица, омраза, кръв, поругана чистота… Това е белетристиката на Тар. Стилът на писане е жив, многопластов, ярък, вае персонажите си само с няколко пестеливи, изразителни щриха: циганчето Чавка, покрусено от любовна мъка, литва подир любимата птица от покрива на общежитието, момченцето-фантазьор Лаца се колебае между изтерзаната от семейни кавги майка и баща си любовчията, майор . . .