Петер Зилахи, пътешественик, авантюрист, инициатор на много представления и провокации, много прилича на Жан Артюр Рембо по време на Парижката комуна. Въпреки че нямам представа за външността на Жан Артюр, нещо ми подсказва, че е изглеждал като Петер Зилахи.
С непокорността и страстта на вглъбяването „Историята на жена ми“ обръща гръб не само на научните и политическите истерии, а и на целия непристоен свят.
Балаж Дьоре вае спомен за бащата с безмилостна прецизност и сдържана емоционалност, без да звучи дидактично или натрапчиво сантиментално.
Балаж Дьоре (р. 1951, Будапеща) е член-учредител на неконвенционалните писателски сдружения „Лелегзет“, „Йорлеи“ и др., секретар на Кръга на младите писатели „Атила Йожеф“ (1985), заместник-председател на Сдружението на писателите (2009-2012), редактор на литературния годишник „Уйхолд“ и списание „Изход 84“. Автор е на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий“ (1982), „Прекъснах един роман“ (2004), „Жилище назаем“ (2010), както и на множество . . .
Ловаш израства през годините на развития социализъм, а съзнателния си живот живее след т. нар. смяна на системата, в размирния период, силно повлиян от опустошителните югославски войни. Това в немалка степен определя и мултикултурното ѝ съзнание на гражданин на света, от една страна, ограничаван от тесногръдието на югославските комунистически управници, от друга страна, заобикалян от многопластови вековни културни традиции и . . .
Илдико Ловаш (р. 1967 г., Суботица) завършва „Унгарски език и литература“ в Университета на Нови Сад. От 1998 г. е главен редактор на унгарското литературно списание „Юзенет“. Занимава се с писане и литература от 1994 г., когато излиза първият й сборник с разкази „Мастилница“. Оттогава публикува книгите „Другата история“ (1995), „Голтаци в историята“ (2000), Via del Corso (2001), „Излаз на . . .
Писането като откровеност срещу самия себе си – има в тази игра нещо много опасно, но в същото време и вълнуващо, като адреналинов шок. И когато човек е безпощадно откровен, изрича за себе си неща, от които и той самият се страхува, това е, което доставя огромно удоволствие. Пиша, защото искам да се чувствам добре. А се чувствам добре, когато . . .
Ендре Кукорели (р. 1951 г., Будапеща) завършва унгарска филология, история и библиотекознание в Будапещенския университет “Лоранд Йотвьош”. Изявява се като поет, писател и есеист. Преподава творческо писане в Академията за изобразително изкуство. Член е на унгарския ПЕН клуб. Участва във футболния отбор на унгарските писатели, европейски шампион през 2008 г. На парламентарните избори през 2010 г. е избран за депутат . . .
„Сивия гълъб“ е единственият роман и последната творба на Шандор Тар. Психологически екшън с привкус на криминале, или екзистенциален хорър с елементи на любовна история, a защо не пародия на роман ноар – книгата търпи всякакви жанрови определения. Напрегнат, увлекателен стилово, романът ни повежда към тресавищата на греха, престъпленията и порока, обсебили за дни привидно безгрижния провинциален живот в неголям . . .
Романът „Белият цар“ разказва за най-тежките години от живота на едно тринайсетгодишно момче, след като баща му е интерниран в трудов лагер заради подписването на протестна декларация. В поредицата от споделени изповеди с един и същи главен герой се очертава един абсурден свят, а времето и мястото на действието е румънска Трансилвания от 80-те години на ХХ век, по-точно краят . . .
През март 1936 г., в един от своите както обикновено забързани и динамични делници, писателят седи в любимото си кафене „Централ“, опитва се да пише и изведнъж отчетливо долавя как в главата му затрополяват влакове. Мисли, че халюцинира, но симптомите се повтарят, към тях се добавят нови. Не след дълго лекарите констатират наличието на мозъчен тумор. В онази епоха мозъчният . . .
Фридеш Каринти (1887–1938) е първият голям хуморист в унгарската литература на ХХ век. Принадлежи към кръга „Нюгат“. Отрано се увлича по науката, която бележи редица постижения в началото на миналия век, декларира, че „изкуството не може без наука“. Изпитва и влиянието на фройдизма и съвременните нему философи. Естетическото кредо на Каринти е: „Действителността като жанр не се нуждае от поддръжката . . .
Унгарският писател и поет Янош Хаи (1 април 1960, Вамошмикола) завършва руска филология и история в Сегедския университет, а по-късно и естетика в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. До 1989 г. учителствува, след това работи като редактор в няколко издателства. Започва да пише стихове в началото на ’80-те години. Първата му поетична книга излиза в 1989 г. Оттогава има публикувани 17 . . .
Според легендата венецианският търговец безумно се влюбил в една красива девойка от крайморското градче Пиран, която с нетърпение чакала корабът на любимия ѝ най-сетне да хвърли котва в пристанището. Венецианецът, нехаещ за градските сплетни, издигнал палат с гледка към морето, а отпред сложил надпис: Lassa pur dir – Нека да говорят. Из „Пътеводител на Словения“ Във Ксанаду по заповед на . . .
Стиховете на „Марио Звездоберец“ звучат по детски наивно и мъдро. С гласa на едно момиченце от забавачницата. През очите ѝ виждаме света, нейното семейство, другарството ѝ с Марио, съседското момченце. По начин неподправен, прям и симпатичен. Поетът Ото Киш вгражда изказаните понякога на един дъх мисли в свободни, живи стихове, вплита ги в нишката на една семейна история. А с . . .
Унгарският поет и писател Ото Киш (1963, Батоня) завършва журналистика в Сегедския университет „Атила Йожеф“ (1993) и педагогика в Педагогическия институт „Дюла Юхас“ (2000). Публикува редовно от 1996 г. Работил е като редактор и журналист в различни периодични издания. През 2002 води рубриката за очерци във вестник „Живот и литература“. Отличен е с наградата „Атила Йожеф“ (2009). Книгите му са . . .
Бележка: Книгата има второ, допълнено и преработено издание от 2019 г. В разказите на Геза Чат, белязани от стилистиката на натурализма и пропити от ярките багри на символизма, оживява свят на ненависти и тайни страсти, на чудовищни злодейства. В творчеството му се преплитат мистичните детски изживявания и визии, сексуалността и бруталността на човека, загадките на човешката душа и смъртоносните ѝ . . .
„Дневник“ на унгарския писател Геза Чат (1887–1919) е откровена изповед, огледало на вътрешния му духовен мир, разтърсван от буреносни чувства, любови и страсти. Превъзходният лекар и психиатър Чат същевременно е изкушен морфинист и донжуан, който с лека ръка пропилява таланта си, а преди да сложи край на краткия си, но размирен живот, прострелва смъртоносно своята съпруга. В разказите му, белязани . . .
Майка и син живеят заедно в един апартамент в столичния град. Навремето тя е била актриса, възхвалявана и боготворена от почитателите си, презирана и хулена от завистниците. Темпераментна и чувствена жена, която винаги е смятала, че при нужда човек може да си прости почти всичко. Не е излизала от дома си вече петнайсет години. Тръпне в страх, трупа едно след . . .
Унгарският писател и фотограф Атила Бартиш е роден през 1968 г. в Търгу Муреш (Румъния), а от 1984 г., когато семейството му е лишено от румънско гражданство, живее в Будапеща. Автор е на „Разходката“ (роман, 1995), „Синееща се мъгла“ (разкази, 1998), „Покоят“ (роман, 2001), „Краят“ (роман, 2015) и др. Според литературната критика Бартиш е една от важните фигури на унгарския литературен . . .
Проблематиката, която Ищван Бибо засяга в обнародваните студии, е мащабна и включва такива теми като съдбата на евреите в Унгария, причините и предпоставките за победата на Хитлер и на националсоциализма в Германия и спецификите в процеса на възникване на нациите в Средна и Източна Европа. Наред с това са поместени и негови декларации от последните дни и часове на революционното . . .
Ищван Бибо (1911–1979, Будапеща) е унгарски правист, политолог и социолог. През 1934 г. става доктор по държавни науки към Сегедския университет. От 1938 г. е референт в Министерството на правосъдието. Критикува остро фашисткия режим на Хорти заради военновременната му политика. След 1944 г. работи в Министерството на вътрешните работи, в Сегедския университет и като директор на Източноевропейския научен институт. Социалният му . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
