„Аквариум“ съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки . . .
Зита Ижо (Будапеща, 1986) е унгарска поетеса и писателка, изявява се и като преводач, драматург, редактор на поредицата за световна литература „Хоризонти“ на Съюза на младите писатели и изд. „Калиграм“, както и на сайта за детска литература Üveghegy.
Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си . . .
Ото Толнаи (1940, Канижа, Войводина) учи философия в университетите в Нови Сад и Загреб. Още когато през 1956 г. започва да публикува, заявява: „Пиша проза, но се чувствам уютно по-скоро в жанр между поезията и прозата.“ Първата му поетична книга „Вдлъбнати стихове“ излиза през 1963 г. От 1969 г. е главен редактор на списанието Új Szimposion. Списанието е цензурирано, Толнаи . . .
Книгата с избрани стихотворения „Подходящият ден“ на унгарския писател и поет Имре Оравец е представителна извадка от цялото му поетично творчество, като включва и най-новата му стихосбирка „Умиращо дърво“ (2015) и наброява близо 100 стихотворения. Досега на български език от Имре Оравец е публикувана поемата в проза „Септември 1972“ („Ерго“, София, 2013). „…в крайна сметка се осмелих да изпълзя от . . .
– Кой си ти, Дьорд Петри! – Преди всичко поет. Мисля, че всички мои останали функции зависят от същността ми на поет. И е разбираемо, установя ли, че имам продължителни трудности с поезията, душевното ми равновесие се разклаща, аз самият започвам да се разпадам. Впрочем съм още и много други работи – съпруг, гласоподавател, дядо, до известна степен философ, но . . .
Унгарският писател Имре Оравец (р. 1943, село Сайла) завършва унгарска филология в университета „Лайош Кошут“ в Дебрецен. Бил е общ работник, учител, секретар и преводач, работи като асистент по икономика, сътрудник и редактор в столичния седмичник „Живот и литература“ (ÉS). Пребивава неколкократно в САЩ. Превежда от английски и немски. Автор на стихосбирките „Кора“ (1972), „Книга на индианците хопи“ (1983), „Прах“ (2000), „Умиращо дърво“ . . .
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
