Coupling and Uncoupling (2024)
Angelina Sorensen writes with refreshing sense of humor, with light and slightly ironic take of the things in life.
Пойни птици (2024)
Жак Превер обясни как се рисува портрет на птица, а Владислав Христов е научил това много добре. Книгата му е доказателство, че пътят на птиците може да донесе красота и знание, утеха и надежда, но най-вече урок по спокойствие и мир.
Опуси за Духа и Истината (2024)
Сборникът от статии и есета под надслов „Опуси за Духа и Истината“, изведен от взетата за мото на книгата библейска максима „Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24), включва литературоведски анализи на книги и възгледи на писатели като Тончо Жечев, Иван Николов, Георги Константинов и Марин Георгиев, размисли за книга на българската журналистка Еми Барух, както и за книги на незаслужено премълчавани човечни български поети и писатели като Йордан Ковачев, Стефан Стоянов, Антоанета Богоева, Димитър Анакиев, Методи Джонев, Ясен Калайджиев, Таня Николова, Калин Михайлов, Васил Лазаров, Камен Костов и Теодор Христов. Част от статиите са посветени на защитата на справедливи български национални каузи.
Лисицата дама (2023)
Романът «Лисицата дама», вдъхновен от литературните първоизточници «Жената лисица» на Дейвид Гарнет (1922 г.) и «Силва» на Веркор (1961 г.), към които авторът и текстът недвусмислено препращат.
Ни един поглед (2022)
Едно от най-изненадващите открития на португалската литература. Това е човек, който умее да пише и ще продължи делото на великите писатели. –Жозе Сарамаго
Игри на реалност (2021)
Една неполитизирана и магическа книга за комунизма и посткомунизма през погледа на главната героиня, минаваща през житейските етапи на дете и тийнейджърка.
Розово слънце (2021)
Димана Иванова се отличава не толкова с техниката си на писане, колкото с тематичните територии, в които навлиза.
Полезни връзки
