Веднага след появата си книгата „Ракия“ бе оценена като явление в съвременната чешка литература, получи престижни награди, привлече интереса на читателите и понастоящем се превежда на редица езици. Кратките разкази носят меланхолията на нашето съвремие, авторът, „панелно“ дете, от ранните си години търси самотата и бяга от самотата, но тя неизменно го преследва и намира. В банатската му самота нахлуват . . .
Романът „Не чакай слънцето да залезе“ има подзаглавие „политически роман“, но не по-малко основателно би могъл да бъде определен и като философски или психологически. Ева Кантуркова изповядва идеята, че това, което е написано, остава, а ненаписаното все едно никога не е било, онагледявайки отделните глави с афоризмите на Балтасар Грасиан, философа-католик от ХVІІ век, които скоро след публикуването си придобиват . . .
В романа „Синият присмехулник“ Иван Бинар разказва с обич и горчивина за разбити човешки съдби, за ударите на съдбата, които героите му посрещат стоически, с добро чувство за хумор. Не заема позата на съдник, а мъдро и с насмешка прощава човешките слабости и се прекланя пред живота във всичките му прояви, най-красива от които е любовта. Втората световна война не . . .
Третата книга на Томаш Хокеш е различна от предишните две: „Малкият бог” (2004, 2008) и „Палячовци” (2009). Докато първите две книги на Хокеш разискват темата за оформянето на личността, „Дестине ООД“ обсъжда именно края на „зрялата възраст” чрез безчовечна, лишена от романтика визия. Лъч светлина привнася любовта, разиграваща се сред кулисите на драматичното съвремие. Сблъсъкът в повествованието носят тъмните сили, . . .
„Как си?“ – пита майката по телефона. „Всичко е наред – отговаря дъщерята. – Само съм бременна и не знам какво да правя.“ Нека читателят сам допише историята. Нека сам достигне до трагизма на сцената, в която майка, баща и син си разменят визитни картички, без да подозират родствената връзка помежду си. Мобилните телефони, общопрактикуваната любов без обич, предпочитанията към . . .
Да се опише този роман може с една дума: ХУМОР! Във всичките му разновидности – от леката ирония до жлъчния сарказъм. Еротични сцени, будещи смях, се редуват с псевдополитически ситуации и тогава усмивката отстъпва място на сатирата. Авторът отправя лека закачка и към полицията на фона на повратните обществени събития след смяната на режима. Не бива пощадена и жълтата преса. . . .
Роман, пропит от обич. И всеотдайност. Между членовете на едно широко разклонено човешко семейство, между членовете на вълча глутница. Изящно поднесена еротика.
Роман-лабиринт, който те тласва по наклонения улей на спиралата, устремява те с шеметна бързина и те оставя без дъх, докато не цопнеш в безвремието на приказния водовъртеж: QUAE MAGORUM IUNGES NOMINANTUR… Дали е истина, мит или измислица, ще каже читателят! „Пътуване на юг“ е роман-калейдоскоп, построен като разказ в разказа. В основната сюжетна линия – разследване на две неразкрити убийства, . . .
Романът „Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила“ започва и завършва с думата Нищо, повторена четири пъти!
Хепиендът е най-отявлената форма за манипулиране на действителността, която изкуството си позволява. Никъде другаде актуалният за дадена епоха вкус – бил той емоционален или морален – не е толкова точно фокусиран. Чрез хепиенда епохата сочи сама на себе си как нещата би трябвало да изглеждат. Тя знае, че в действителност това е невъзможно, знае, че хепиендът е фикция. В широкия . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
