Дървото на достъпните за мен удоволствия (2014)

Към днешната конюнктура в българската поезия творбите ми нямат почти никакво отношение – както формално, така и смислово. Словото за мен не е нито инертен материал, с който да запълвам страниците, нито средство за манипулация, нито начин да удовлетворя тщеславието си или арогантността си, не е параван за прагматични цели, или поле за дебилни забавления, не е и някаква мистична . . .