Анри Бошо (1913, Мехелен – 2012, Лувесиен) е белгийски писател, поет и психоаналитик, прекарал по-голямата част от живота си в Париж, където е имал приятелски отношения с Камю и Жид, а по-късно и с Лакан и Дерида. Дебютира през 1958 година с поезия. Известен е най-вече с трилогията си, основана на митове от античността: „Едип по пътя“ (1990), „Диотима и лъвовете“ (1991), „Антигона“ (1997). В творчеството му се преплитат възхищението от античната култура, познанията в областта на психоанализата, въодушевлението от източните философски учения и християнската мистика. Член на Белгийската кралска академия за френски език и литература от 1990 година до смъртта си.