Анри Мишò (Намюр, 1899 – Париж, 1984) е френски поет, белетрист и художник от белгийски произход, намерил изява встрани от течението на сюрреализма. След като завършва йезуитския колеж „Сен Мишел“ в Брюксел, се насочва към медицината, но бързо я изоставя и се записва като юнга. През 1920/21 г. пътува с кораб по море. По същото време открива творчеството на Лотреамон и това откритие му дава първоначален творчески тласък. Следват поредица от кратки произведения, в които проличава вече множествеността на характерните за него стилове. От 1922 г. сътрудничи на белгийското авангардно списание „Зеленият диск“, а през 1923 г. ръководи специален негов брой, посветен на Зигмунд Фройд. След този период се установява в Париж. През 1929 г. посещава Еквадор и описва това пътешествие в книга със същото заглавие („Еквадор“, 1929). През 1930/31 г. пътува до Индия, Китай и Япония, в резултат на което се появява пътеписът му „Един варварин в Азия“ (1933). Следва пътуване до Уругвай и Буенос Айрес през 1936 г. за конгреса на Международния ПЕН клуб. Освен пътни бележки, обрисуващи реални преживявания, Мишо е автор и на пътеписи от въображаеми пътувания, най-известният от които е „Другаде“ (1948), на разкази в резултат на приемането на опиати, като мескалин („Жалко чудо“, 1956), канабис („Познание чрез бездните“, 1961) и ЛСД. Покрай опиатите Мишо преоткрива някогашното си увлечение по медицината и неколкократно присъства на представяния на пациенти в психиатрични клиники в няколко страни.

Интересът му към живописта и графичните изкуства, успоредно с писането, започва да се развива още от 1925 г., предимно в областта на акварела и графиката. Първата му изложба датира от 1937 г. Има подчертан интерес и към калиграфията. Сам илюстрира и редица свои произведения.