Антонио Мачадо (Севиля, 1875-1939) е испански поет и драматург, андалусец от Севиля, прекарал по-голямата част от живота си в Кастилия: Мадрид, Сория, Сеговия. Влюбен е в нея дотолкова, че я споменава в една от малкото си – само три – стихосбирки, озаглавена „Полята на Кастилия“ (1912). Бидейки по-малък брат, но по-даровит поет в семейството на професор фолклорист, известен с литературния псевдоним Демофило, Антонио Мачадо започва да пише под влияние на модернизма, но за разлика от брат си Мануел скоро се дистанцира от това модно за времето поетическо течение. В областта на поезията той е най-видната фигура на поколението от ’98 година, към което принадлежат такива колоси на испанската литература като Мигел де Унамуно, Рамон Мария дел Вале-Инклан, Пио Бароха, и заедно с Федерико Гарсия Лорка е признат за най-значимия испански поет на ХХ век.