Ендре Кукорели (р. 1951 г., Будапеща) завършва унгарска филология, история и библиотекознание в Будапещенския университет “Лоранд Йотвьош”. Изявява се като поет, писател и есеист. Преподава творческо писане в Академията за изобразително изкуство. Член е на унгарския ПЕН клуб. Участва във футболния отбор на унгарските писатели, европейски шампион през 2008 г. На парламентарните избори през 2010 г. е избран за депутат от листата на новосъздадената партия LMP („Възможна е и друга политика“). Автор е на стихосбирките „Сладка действителност“ (1984), „Казва който живее“ (1991), „Слънчева територия“ (1994), романите „Маниери“ (1986), „Не сядам с никого“ (1989), „Брегът на спомените“ (1990, бълг. изд. 1996), „ЛюбимХ“ (1996), „Х.ь.о.л.д.е.р.л.и.н“ (1998), „Развалината. История на комунизЪма“ (2000) и др. Носител е на множество литературни награди, между които „Атила Йожеф“ (1993), „Поет с лавров венец на Република Унгария“ (2003) и др. Автобиографичният му роман „Долината на феята“ (2003) е преведен на немски, словашки, италиански, английски и други езици.