Ева Липска (р. 1945, Краков) е сред най-известните имена в съвременната полска поезия, представител на т. нар. Поколение ‘68 или Нова вълна. Позната е на четящата публика навсякъде по света и е особено обичана в България. Завършила е Художествената академия в Краков, но призванието си открива в литературата. От времето на дебютното ѝ томче Стихове (1967) през последвалите многобройни поетични сборници тя разкрива мащаба си на модерен творец с нестихващо въображение, откриващ драмата на съществуването, в което значимо и нищожно, възвишено и банално се преплитат в тревожен спектакъл, изправяйки човека пред непрестанен избор. Ясният поглед към света се допълва от характерните черти на стила ѝ – интелектуален финес, вкус към парадокса, музикалност, разведряващ хумор. Участвала е в поетични фестивали, семинари и авторски вечери във всички европейски страни, САЩ и Израел. Липска е удостоена с почти всички полски литературни награди и с високи международни отличия.

Литературното ѝ творчество включва над 30 поетически сборници и романа Сефер, номиниран за полската литературна награда „Нике“ (2009). На български език е позната със стихосбирките Ваканциите на мизантропа (1994), Портокалът на Нютон (2011), Скъпа госпожо Шуберт… (2014) и До последен дъх (2018).

Писала съм много за смъртта, сега пиша за любовта, казва Ева Липска.