Хана Андроникова (1967-2011, Злин, Чехия) следва английска и чешка филология във Философския факултет на Карловия университет в Прага. След завършването на образованието си работи няколко години в чешки и чужди фирми като мениджър личен състав. През 1999 г. напуска бизнеса и започва да се занимава с литература. Дебютът ѝ „Звуците на слънчевия часовник“ (2001) печели наградата на литературния клуб (2001) и наградата „Магнезия Литера“ за откритие на годината (2002). Книгата излиза на български език през 2006 г. в превод на Добромир Григоров, издадена от „Сема РШ“. През 2002 г. авторката издава сборника разкази „Сърце на въдица“. Андроникова работи и като сценарист за театър „Арха“. След осемгодишна пауза излиза „Небето няма дъно“, която е и последната книга на Хана Андроникова, тъй като през декември 2011 г. тя почива от неизлечима болест. През 2011 г. романът е номиниран за наградата „Магнезия Литера“ за проза и печели наградата на читателите.