Като дете гласът ми секваше от вълнение и страх пред телефонната слушалка, направо изчезваше и от стегнатото като в менгеме гърло не излизаше нито звук. Половин век по-късно същият този глас, ясен и отчетлив, звучеше през микрофон и телефонна слушалка в България и в Европа – обикновено от време на време, но пък всеки божи ден през една размирна като жарава година. Мечтаех да стана лекарка, приеха ме, но както тръгнах да се записвам, пътьом се отбих в Софийския университет и след кратко размишление се върнах у дома новоизпечена студентка от специалност „Ориенталистика“. Вместо да се занимавам с османските документи и персийския език, обстоятелствата се стекоха така, че аз се развихрих из съвременния турски език. Не се затворих сред прашните хранилища и тихите библиотеки, ами отидох в стихията на Националното радио.
Като ме попитат за творческа биография, обикновено представям едно съвсем лаконично изброяване на някои от най-задължителните за този документ елементи – образование: висше, еди какво си; вероизповедание: православна християнка; езици: турски, френски и руски; и т.н.