Унгарският писател Имре Оравец (р. 1943, село Сайла) завършва унгарска филология в университета „Лайош Кошут“ в Дебрецен. Бил е общ работник, учител, секретар и преводач, работи като асистент по икономика, сътрудник и редактор в столичния седмичник „Живот и литература“ (ÉS). Пребивава неколкократно в САЩ. Превежда от английски и немски. Автор на стихосбирките „Кора“ (1972), „Книга на индианците хопи“ (1983), „Прах“ (2000), „Умиращо дърво“ (2015) и др., пише за деца. Удостояван с престижни литературни награди. В „Септември 1972“ Оравец ретроспективно пресъздава неизличимия спомен за една голяма любов, отшумяла отдавна, но белязала сърцето му с дълбоки, нелечими от времето рани. Въпреки значителния си авторитет на европейската литературна сцена, както и съществената роля, която изиграва във формирането на унгарския литературен канон от края на миналия и началото на ХХI в., до момента Имре Оравец е почти непознат в България.