Ивайло Иванов (1972, Троян – 2016) завършва средно образование в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Работил е като стажант-редактор във в. „Литературен форум“, рецензент в изд. „ПАН – В. Т.“ и разпространител на книги. Автор е на стихосбирките „Хензел и Гретел“ (поема, 1995), „Искри от воденичните ми камъни“ (сатири, 1997), „Очи на дете“ (ранни стихове, 2004), „Филологически поеми“ (2005), „Пастирът на мухи“ (2007), „Песен за бащите на прехода“ (2010), „Брачни песни“ (2013) и „Светогорски пътеписи“ (2013). От началото на 90-те сътрудничи на местния и централен печат със свои стихове, сатири, литературна критика и публицистика. Носител е на награди от различни национални конкурси. Негови стихотворения са превеждани на немски, руски, унгарски и литовски език. Член е на Сдружението на българските писатели.