Кристина Тот (р. Будапеща, 1967) пише поезия и проза, превежда съвременна френска поезия. През 1983 г. завършва художествена гимназия, а през 1993 г. – Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош”. Работила е във Френския институт в Будапеща, от 1998 г. се занимава с изработка и реставрация на стъклописи и витражи. Автор е на няколко стихосбирки, между които „Палто по есенно развято” (1989), „Нишката на разговора” (1995), „Рохък сняг” (2001), „Булеварден плач” (2004), „Висока топка” (2009), както и на сборниците с разкази „Баркод” (2006), „Искаш ли да те изпратя до дома?” (2009) и „Пиксели” (2011).
Удостоена е с Почетен медал „Радноти” (1989), литературните награди „Дюла Ийеш” (1994), „Атила Йожеф” (2000), „Паладиум” (2002), „Детска книга на годината” (2003) за стихосбирката „Лондонски мечета“, „Шандор Мараи” (2007) за книгата „Баркод”, Лавров венец на Република Унгария (2009) и др. Стиховете и разказите ѝ са преведени на много езици.