Леополдо Лугонес (1874 – 1938) е аржентински писател модернист и полимат. Последната дума, чуждица от гръцки произход, фигурира и в българския език и означава „много учен“, „човек, който знае много неща“; заради разностранните си интереси и разнообразните си занимания такива хора биват наричани и „ренесансови личности“, с най-ярък представител Леонардо да Винчи. Мащабът на Леополдо Лугонес е значително по-скромен. Той се изявява като писател, поет, журналист, историк, библиотекар, педагог, преподавател, преводач, филолог, биограф, теософ, масон, дипломат и политически деец. Много от споменатите аспекти се появяват в единствения му роман „Ангелът от мрака“ (1926), който съдържа и автобиографични елементи. Романът представлява интересно жанрово изключение за автора, известен преди всичко с разказите си, поставили началото на фантастиката в аржентинската литература и вдъхновили имена като Борхес, Биой Касарес и Кортасар и с поезията си. В тази област отново поставя начало – считан е за основополагаща фигура за модерната поезия на испански език и за първия поет, използвал свободен стих в испаноезичната литература.