– Кога и къде си роден?
– В Сегед, прочут с червения си пипер, на 13 ноември 1976. В този град „е“ произнасят като „ьо“, което звучи много живописно, но аз за съжаление вече не говоря така.
– Кои са любимите ти родни и чуждестранни писатели?
– Които промениха живота ми: на 7-годишна възраст – Ерик Найт („Ласи се завръща“), на 16 – Михаил Булгаков („Майстора и Маргарита“), на 27 – Бела Хамваш (Scientia Sacra) и Рудолф Щайнер („Египетски митове и мистерии“). Има още много, които заслужават, но не биха се побрали тук.
– Какво най-много те влече в живота?
– Самият живот: все още, ден подир ден, успявам да се изумявам колко чудеса крие в себе си. Също като влакчето от лунапарка.
– Кога, защо и как написа „Диктати“?
– Написах книгата в периода 2003–2010 г., защото почувствах, че съм намерил такъв език и мислене, които казват за света неща, непознати ни по-преди.
– Освен проза пишеш ли и стихове, пиеси, и защо?
– Имам четири публикувани стихосбирки (всъщност, мисля, по душа съм поет), писал съм и пиеси за кукления театър, това може би е най-хубавото, да видиш децата как се радват или вълнуват е чудесно нещо.
– Какво би препоръчал на българския читател на книгата ти?
– Да я чете отпред назад, в никакъв случай на обратно!