Лусио Викторио Мансиля (1831 – 1913) може да се нарече Баща на съвременната аржентинска литература. Приживе е известен като най-словоохотливия човек в Аржентина и, подобно на Монтен, оставя в книгите си яркия отпечатък на своето време, като използва ироничен и жив език и свободни асоциации.

Мансиля започва писателската си кариера съвсем млад и литературната му култура е допълнена от усет към съвременното и експериментален дух, който го тласка към съчетаването на автобиографични с философски и фантазийни елементи. Намира признание както в елитните салони и индианските колиби, така и на международните политически конференции. Без да играе централна роля в историческите процеси, Мансиля запазва остър поглед върху тяхното развитие.

Енциклопедичните фрагменти, събрани в настоящата антология, са доказателство за неуморните творческите търсения на автора и дързостта му на неуморен пътешественик в света на идеите.