Милан Фющ (1888-1967, Будапеща) е унгарски писател, поет и драматург. Завършва право в Будапещенския университет (1912). Още с първата си стихосбирка през 1914 г. скъсва с всяка традиционна поетика. Най-значими от последвалите му творби са драмите „Нещастници” (1914) и „Крал Хенрик VI” (1931), повестите „Смеещите се” (1919) и „Адвент” (1922), както и романът „Историята на жена ми” (1942), номиниран през 1965 г. за Нобелова награда. Крайно интересен е и дневникът на Фющ, който с прекъсвания води от началото на 1904 г. През 1948 г. е удостоен с високата държавна награда „Лайош Кошут”. През 1975 година вдовицата на писателя Ержебет Хелфер учредява със собствени средства наградата „Милан Фющ”, която е първото отличие в Унгария, връчвано от независимо жури за литературни постижения, а по-късно и на чуждестранни творци за цялостни достижения в превода на унгарска литература.