Огняна Свиленова/Свилина (Огнянка Димитрова Каратепелиева-Шакева) е родена на 10.11.1942 г. в гр. Свиленград. Завършва с отличен успех средното си образование в гимназия „Д-р Петър Берон“; следва медицина в Пловдив. Лекар – психиатър по професия. От 1981 до 1984 г. пребивава в Куба, където се подготвя да превежда съвременна испаноезична поезия на Латинска Америка по издаваното в Хавана списание „Каса де лас Америкас“. Първите си стихотворения публикува в списание „Родна реч“, вестник „Студентска трибуна“, литературния алманах „Утро над Тракия“ и др. Първата ѝ стихосбирка е „Дишат мигове“ (С., Народна младеж, 1971). Член на Съюза на писателите лекари в България. След като се установява в Пловдив, Огняна Свиленова променя литературното си име на Огняна Свилина, което стои в нейните книги: „Голямата обител“ (Пловдив, Хр. Г. Данов, 1990); „Богохраними. Избрани стихове“ (Пловдив, Летера, 2014); „Послепис“, (Пловдив, Жанет-45, 2016); „Ние – същите“ (С., Ерго, 2021). Умира на 15 април 2015 г. в Пловдив.