Австрийският поет и писател Райнер Мария Рилке (1875-1926), единствен син в семейството на железопътен чиновник, е роден в Прага, където прекарва детството и младостта си. Учи във военно училище, в Търговската академия в Линц, в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Пътува многократно из Европа. Прекарва последните си години в замъка „Мюзо“ в Швейцария. Автор е на поетични и белетристични творби, между които сборника „Първи стихотворения” (1903), „Книга на образите“ в четири части (1902-1906), „Часослов“ (1905), „Нови стихотворения“ (1907), „Реквием“ (1909), „Дуински елегии“ (1912-1922), цикъла „Сонети към Орфей“ (1923). Написва книга за Огюст Роден (1903), който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си, също сборника с прози „Истории за Бога“ (1904), драмата „Бялата княгиня“ (1904), „Писма за Сезан“ (1907), романа „Записките на Малте Лауридс Бриге“ (1910) и др. Твори на немски. Автор е на обширна и интересна кореспонденция. Умира от левкемия на 51 години.