Човек може само да моли за погледа на поет, който осезава такъв свят; който знае наименованието на всяко негово кътче и на всеки атом в него, защото той е творецът на неземните му измерения, превръщащи смъртта, безсмъртието и вечността в обикновена житейска среща на улицата – без патос и разтърсващи прозрения, без страст и клетвени заклинания, без хъс и възгласи. Просто ей така, както си вървиш, както разсеяно гледаш, както си дишаш, очите ти срещат стиха на Таня Кольовска и застиваш удивен: „Я, какво било!“ Застиваш пред тези филигранни думи, застиваш пред тази изящност на ритъма, който повтаря недоловимия шум на течащата във вените ти кръв.

Ива Николова